Макнамара казвал, че едната група се състои от хора, които говорят предимно за предмети, втората — от хора, които говорят предимно за хора, и третата — от такива, които говорят предимно за идеи.

Според приятелят на Боби Кенеди, Робърт Макнамара, Кенеди е мислел, че светът е разделен на три групи хора…

2 ябълки + 2 ябълки наистина е = 4, 
но за да е вярно уравнението, ябълки не са необходими.


Дан Симънс
Кухият човек

Това беше тъжна музика...
Казваше, че вселената е направила всичко, което е по силите й, но ти все още си жив.

Света на Диска

- Какво има? - попита Сюзън. - Никоя ли от вас не е виждала кон да скача по-рано?
- Да. Интересното обаче...- започна Глория, с онзи бавен, нарочен глас, който хората ползват, когато не искат вселената да се разтърси, - е, че обикновено другите коне отново слизат на земята.

Светът на Диска

...една мъничка фигурка, стрелкаща се през лунната морава.

Но езикът им е беден...Те казват `приятел` и `враг`, `силен` и `слаб`, `те` и `ние`... произволни класификации, които той не може да разбере, защото вижда, че всички те са хора и разликата между тях е едва забележима.
Трябва да се държиш с тях като с индивиди и винаги да пазиш спокойствие.

Играта на слънчевите лъчи в косите.
Звука на нечий смях.

За всеки човек може да се съди по това, с какви хора се заобикаля.
А този Уилям има свита от спомени и разбити хора. (истински дявол)

Донал Грим

Мигът е красота.
Вечността - обреченост.
Разделите и срещите
разкъсват вечността
на безброй мигове.
~

Той изобщо нямаше представа, какви са намеренията му. Но щеше да го подкрепя до края на света.

Кейт Мелъри за Андреа
Санторини?

...Андреа беше опитен боец, знаеше, че не бива да мисли, когато се води битка на живот и смърт.

...че хармонията е в състояние да преобрази незабележимото в прекрасно, прескачайки степента красиво.

Впрочем, кой ли е в състояние да запази силата на чувствата си непроменена?

Няма защо повече да летим в Космоса.
За това е нужно да се обичат звездите.

Юпитер

Попаднеш ли на някоя планета, събирай информация - отчета ще правиш по време на карантината!

- На Терминус изразът е "да действаш по вътрешен подтик".
- А на Гея казваме " да знаеш, без да мислиш".

Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е справедливо!

мото на търговците
Салвор Хардин

Нима треперите в ужас пред религия, съставена от облаци и лунни лъчи?

Защото главната характеристика на научната религия е, че тя наистина действа и че проклятия като тези на Апорт са действително смъртоносни.

Полезно е да постъпваш очевидно, особено ако имаш репутацията на лукав.

Салвор Хардин
от Фондацията

Интуицията е едно странно за човешкия мозък изкуство да извлича правилния отговор от данни, които сами по себе си са непълни или дори може би подвеждащи.

Хари Селдън

Трийсет спици делят една главина.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще можеш да използваш каруцата.
Меси глината, за да направиш съд.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш съда.
Изрежи врати и прозорци, за да направиш стая.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш стаята.
Така ние се сдобиваме с Нещо, ала можем да го ползваме само чрез достойнствата на Нищото.

Следователно
дупката в центъра й ги прави полезни;
празнината вътре го прави полезен;
изгодата идва от онова, което го има;
полезността - от онова, което го няма.

Поради липса на подкова един кон беше загубен.
Поради липса на кон, един ездач беше загубен...

Радостта от живота бликаше като фонтан от този дорсаец и предизвикваше прилив на подобно чувство у всички наоколо.

Има две възможности да се пребориш с подозрението -
или да протестираш и да заявиш, че си напълно невинен,
или да признаеш вината си за някаква по-незначителна постъпка.

Твърде често обвиненията, които хората отправят към другите, издават собствените им слабости.

...имаше светлина в края на тунела и тя беше огнехвъргачка.

За един миг нещо като малка синя супернова блесна в дълбините на очните му кухини. На Морт му хрумна, че с известно смущение и при пълна липса на опит, Смърт се опитва да му смигне.

Не по-далеч от плътността на сянката - каза Смърт. - При първата родена клетка, до нея бях и аз.
... И под замръзващи звезди последният живот да пропълзи, до него ще съм аз.

Това ще бъде нещо почти непоносимо.
Нещо ужасно и все пак красиво. Твърде красиво, за да се изкаже с думи.
... Ще бъде изкуство, което плаши...
толкова студено, че ще прободе сърцето със студа си.
...толкова горещо, че ще избухне като малко слънце, изгарящо в тъмнината на черепа.
... подобно изкуство би разрушило дребосъците.

Въпрос, който да обуздае енергиите ми чрез насочване към него. Или да ме направи по-наблюдателен.

Основното във военните операции е в преструването, че се приспособяваш към плановете на врага.

Сун Цъ

Със сигурност никой не може да извлече от нещата, включително от книгите, повече от онова, което вече знае.
Това, до което човек няма достъп чрез опита си, не може и да чуе.

Кривдата не може да си позволи да бъде победена, но правдата може.

Полунощ се изтърси от часовника
~

Катастрофата предизвиква интереса и събитията започват да се развиват.

...резонанси на звуците и думите...
~

А Домон си пое дълбоко дъх и се захвана яко да лъже, за да се измъкне здрав и читав...

Колелото на Времето

...и се взря в самите пламъци - за първи път осъзна, колко са нетрайни;
в момента, в който се опиташ да задържиш образа им чист в съзнанието си, той се изплъзва и остава само най-смътно впечатление.
Сигурно точно така ни виждат и боговете.
Просто следи, чието съществуване е твърде кратко, за да спираш поглед върху тях.

из `Чун Куо` D.W.

можеш само да нагаждаш пейзажа към земята, а не земята към пейзажа.

един Огиер

Когато виждам майка си, сърцето ми става огромно, като тази прерия.

Бялата Мечка

За да бъде признат и да открие величието на своята мощ, такъв човек трябва да бъде подложен и на огромно изпитание.

Никога не обръщай гръб на страха си, спомни си той словата на Издялал Бухала. Никога не се опитвай да го прогониш.
Страхът е твой приятел.
Той те предупреждава за опасността...

Той бе докоснал реалността отвън и тя му бе отвърнала.

Джош Тали от Пел

Знам, че понякога не чувам всичко, което казваш.

Нали знаеш, девизът им е:
"По дяволите препятствията, свърши си работата!"

за бойните инженери

Нали знаеш, девизът им е:
"По дяволите препятствията, свърши си работата!"

за бойните инженери

Да остареем, да побелеем
като Рила и Родопа.
Когото гоним - да го хванем!
Който ни бие - Бог да го убие!
От небе да тече, от земя да расте!
Хайде наздраве!
~

- Ами май нещо съм кривнал от пътя. Неочаквано. И сега като че ли ще трябва да се бием.

Джак Горянина

Туй, че си победил един магьосник, не означава, че си победил магьосник.
~

Последователността е за ограничените умове.

Белгарат

Само в обществото човек може да научи кое е добро и кое зло. Сред природата е просто невинен.

Жан Жак Русо, според Роджър Зелазни

...че тази промяна ще бъде само началото,

тънкият край на длетото според древната поговорка.

The Book of TI'ANA

Пътешествие от хиляда мили започва с една-единствена крачка.

The Book of TI'ANA

- Не са паднали още! Но ще паднат! Освен ако не се размърдаш! И то начаса! Скачай! Веднага! - кресна му Кърсти.
Никой не би могъл да устои на подобен глас. Преминаваше транзит през мозъка и даваше команди директно на мускулите.
~

Просто мозъкът му сечеше като бръснач, та сам се порязваше, както казваше баба ми.

Тери Пратчет

Миналото кимна и ми се усмихна, после отмина нататък, към бъдещето.

Тери Пратчет

Твоето излъчване крещи така силно, че не чувам, какво казваш.

Ралф Уолдо Емерсън

Изглеждаше висок, колкото мен, но вървеше така, сякаш бе висок хиляда фута.
~

- О,...дали тази птичка в кафез си спомня как се лети?...
- Ставай, приятелю - рече старецът. - Време е да изпробваш крилете си.
~

И дали всичко, което се случва в живота, е предопределено от боговете?
Не е, защото много неща стават по сляпа случайност.
Запомнете добре: всеки човек има Уирд и всеки човек има Късмет.
Тайната мъдрост е да различим едното от другото.

Из Тайната Книга на Кадуалон Друида

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.

Рой Кампанела

Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко...
~

Ако дълго се взираш в бездната, бездната също започва да се взира в теб.

Ницше

"Глупавият" въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока.

Алфред Норт Уайтхед

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън

Обилният сняг потъва в морето.
Каква тишина!

дзен фраза

`Роня не знаеше, че това са водни лилии, но дълго ги гледа и тихичко се засмя за туй, че ги има.`

Роня, дъщерята на разбойника

Обуздавай побеснелия кон на разума.

дзен поговорка

Обичаше да се случва.

Марк Аврелий

Сред двайсет снежни планини
единствено подвижното - око на кос.

Уолъс Стивънс

В прекалено чиста вода, риба не се въди

цай гън тан

Учителите отварят вратата, но ти сам трябва да влезеш.

китайска пословица

Когато ученикът е готов, Учителят се появява

будистка пословица

`Човек никога не знае, кое ще дойде по-напред - утре или следващият живот.`
~

Какво става с дупките в сиренето, когато то свърши?

Бетолт Брехт

мълчаливост, скромност в поведението и опасна готовност за внезапно, огромно насилие
~

Свят като този, който съществува само защото боговете си правят майтап, сигурно е място, където магията може да оцелее...

Светът на Диска

`Носеха се напред, всеки с цял един свят върху плещите си.
...
Вече не бягаше, за да достигне емраниеца. Бягаше за всяко човешко същество в галактиката, включително и за тези, които все още не бяха родени.
...
Това не беше вик, а по-скоро неистов рев. С него прекоси финиша, на около 5 м пред съперника си.`

Олимпиецът
фантастичен разказ

...но цената на обичта е неизмерима.
~

Но никой не знаеше, че в безсънните си нощи байулата на империята прелистваше страниците на древните и четеше внимателно мислите на мъдреците отпреди хиляди години:
~
`Управникът да не става насилник, свободата да не става безначалие!`
~
`Както опитния кормчия води кораба между скали и водовъртежи, така и управникът да помни златната среда!`
~
`Само със силна и справедлива ръка се създава нещо годно да живее в мир и правда, в истина и радост.`
~
`Височината се издига върху низината. Как би съществувал високият сановник, ако няма опората на народа?`
~
`Този, който познава своята слава, но умее да бъде скромен, само той заслужава правото да управлява...`

Дъщерята на Калояна

В ума на начинаещият има много възможности,
в ума на знаещия - малко.

Шунрю Судзуки

И танците на българите бяха като тях самите,
като планините им, като вятъра, който свежда вековните им гори: шеметни, необуздани...
~

Юпитер - Io, Europa, Ganymede, Callisto...

Сякаш съм изпуснал последната си свещ в тъмна пещера и моята приятелка, за да ми помогне да виждам отново, запалва водородна бомба.

Ричард Бах за Любовта

Най-добрият начин да се отплатиш за един красив момент е да му се насладиш.
~

Представи си, че обявят война, но никой не приеме да участва?

Лесли на Ричард Бах

..., че невинната сърна, която бях зърнал на ливадата,
е израснала сред пламъците на ада.

Сигурно е разбрала, че светът не е онова, което изглежда, че мислите ни раждат нашата реалност, че чудесата съвсем не са нещо невероятно.
~

`Ти ли! - смее се тя. - Ти, като натрупаш въглищата си в кошницата, навярно си мислиш, че тя ще разцъфти.`
~

На Вик Лавъл, който ми каза, че дракони няма,
а после ме заведе в леговищата им.

Кен Киси

Кораб

Под него плакнат се лазури
Над него грее слънчев зной,
а той тревожен иска бури,
като че има в тях покой.
~

Щастливите заминаха да се учудват на Ниагара,
Аз си посадих тигърче, да си се чудя на себе си.
И настъпи тих вечерен покой в една в една от душите ми.
~

Намалих Луната.
Слезе тих полумрак.
Послах под кожата й дива мента.
~

Виждам, че света е умен,
някой ден ще си разменяме слънца.
~

Таван, слез от очите ми! Ще спя!
~

...- запита той с учтив глас, предполагащ паркет и вратовръзка.
~

Нещо стана с мене...
с мене...Нещо между
плуване и летене.
~

Аз не виках - мълчах дълго,
за да се долови отсъствието на моя глас.
~

Надникнах в синеокия ти смях,
В очите ти детински и смутени,
В тях две добри човечета видях,
Които тъй приличаха на мене.

Пак всичките ми атоми със всичките ми гласове крещят.

~

Когато се приучаваме да не казваме истината, се отучваме и да я виждаме.

~

За да разберат,
че нямат равни способности,
хората трябва да имат равни права.

...........................................

Изтръпнал от страх, разтваряш ръце да прегърнеш света...

`Ех, земяни, мислеше си тя. Вие няма дори да узнаете, че бях тук. От това, което знаете, ще решите, че сте изоставени от цялата вселена. Но не позволявайте това да ви спре, хищници! Продължавайте борбата! Зъбете се на преследвачите си! И когато всичките ви оръжия свършат, хапете ги!`

Бей Кухуан
бунтовна синтианка

Дивият Бреданензис имаше репутацията, че е ненаситно любопитен и пренебрегва с безразсъдна смелост всяка опасност.
Той не се боеше от това да умре, а от възможността да не успее да направи всичко, което би могъл, и да не успее да се изсмее на смъртта, когато тя дойдеше за него. Този последен жест бе важен.

.................................

Хакуърт вече беше свободен човек, който се луташе из аеродрума в емоционален ступор и успя да намери полета си като се остави единствено на същия стаден инстинкт, който отвеждаше всички местни до полетите им. Винаги, когато видеше повече от един гуейло да се спускат устремно в някаква посока, той просто тръгваше след тях, после пък други тръгваха подир него, и така се получи една тълпа чужденци сред стотиците пъти повече местни, докато накрая, два часа след обявеното за полета време, всички се струпаха на един изход и започнаха да се катерят в кораба`х`, който можеше и да не е техния кораб, но пък пасажерите вече имаха значително количествено превъзходство и можеха да го отвлекат до `х`, което си беше единствения начин да се справиш в `х`.

Веднъж дори излязъл на разходка с мечка, само, за да й повдигне духа!

..............................

За младия момък бирата добра е,
докато големите вино предпочитат.
Ракията е тая,
дето пасва най на краля,
но сравнена с лунна светлина,
тя е детска залъгалка.

..................

` Техникът, който иска да си свърши добре работата, първо трябва да си наостри сечивата.
Когато живееш в която и да било държава, си намери работа при най-достойните сред великите й служители и стани приятел с най-добродетелните измежду учените й.`

някой учител

За да чуеш думата, е нужно мълчание.
За да видиш звездите, е нужен мрак.
Танцът се танцува винаги над празно пространство, над ужасяващата бездна.

................................

...след около половин миля Оджиън продължи:
- За да чуеш, трябва да мълчиш.

.....................

`Ти-анаса дайвам - обичай съдбата си.`
`анаса`...както я използва...и `обичам` и `страдам`

......................

- Тогава, какво е `човешко същество`?
...
- Семе.
- Семе?
- Жълъд, който не се страхува да се самоунищожи като порасне в дърво.

..думи за тишина
...нона, тишината, която вещае опасност...
~

Имаше сорееш, новият пухкав сняг...
...вятърът духаше...ставаше сафел
...заобикалящият колибата му лед бе илка-со,
замръзнал на прелестни, изваяни от вятъра вълни.
...пояси илка-радо, грамадни блокове аквамаринов лед...от свиванията на замръзващото море.
...ледени цветя, урашин...
~

Пасаж от `Великото Учение`

`Древните като пожелали да заблести бляскавата добродетел из цялото царство, първо подредили добре своите княжества.
Като пожелали да подредят добре своите княжества, първо оправили отношенията в семействата си.
Като пожелали да оправят отношенията в семействата си, първо усъвършенствали характерите си.
Като пожелали да усъвършенстват характерите си, първо укрепили сърцата си.
Като пожелали да укрепят сърцата си, първо се устремили към искреност в помислите си.
Като пожелали искреност в помислите си, първо разширили неимоверно познанието си.
Това разширяване на познанието лежи в изследването на нещата.`

"Болката е осъзнаване на живота."

.................................

Да имаш дума за предмет, идея или чувство означава да ги разграничиш от всички други, да позволиш на човек да възприеме особеностите...думите буквално създават нещата или по-скоро създават начина, по който умовете разделят и подреждат неделимата цялост на света на отделни неща. Твърде често думите определят, какво виждаме и какво не.

The Broken God
...................................

....набиваме груби ритми,...
..., а в същото време ни се иска да сътворим музика, с която да разтопим звездите.

Гюстав Флобер
„Мадам Бовари“

Ако Бог е все можещ и всезнаещ, защо преди всичко не е сътворил вселената така, че да се получи точно онова, което му се иска?
Защо непрекъснато я преправя и се оплаква?
...Библията разкрива пределно ясно: библейският Бог е един мърляв занаятчия. Хич го няма, нито в замисъла, нито в изпълнението. Ако е имал конкуренция, щял е да изхвърчи от бизнеса.

из `Контакт`
на Карл Сейгън

Както казва един философ от нашия край на света:
`Артефактите на една високо развита извънземна цивилизация биха били неразличими от магията.`

Деви Сухавати
.........................

"Контакт"
Карл Сейгън

***

...състрадание и интелигентност, попаднали в една враждебна вселена.

Беше съвършен професионалист. Също като древните палеонтолози, които са можели да възстановят цял бронтозавър от една костица на коляното, Хенри можеше да конструира цяло общество от една урна.

Машина на Времето?

- Никой, който няма намерение да стигне толкова далеч, колкото мен самия, няма право да ме спира - отвърна Шевик.

...................................

`Защото, въпреки че единствено обществото бе способно да осигури стабилност и закрила на индивида, то единствено индивида, личността, притежаваше силата на моралния избор; силата да променя, която е най-съществената функция на живота му.`

.....................................
Урсула ле Гуин
„Освободеният“

`...Неизменността на природния закон е крайъгълният камък на науката.
- Така е.
- Е? - попитах аз
- Толкова по-зле за науката.

.............................

Ето ги горите, древни като хълмовете,
загръщащи зелени слънчеви поляни.
И онези романтични стръмни бездни
по зеления хълм напреко на кедровата горичка.
Диво място! Свещено и омайно!
Като чезнеща луна на небосвода,
кат разплакана жена по демона-любовник!
...

Самюел Тейлър Колридж
1772-1834
англ. поет и критик

Тези, които бягат и тези, които преследват, имат своя сезон.
Всеки от нас ловува и всеки от нас има своя ловец.
Ние всички сме плячка, ние всички сме хищници.
Внимателния ловец знае това и е предпазлив.
Плячката също се научава на смелост, каквато обикновено е непостижима за нея.
Освен това има късмет, намесват се и боговете...

.................................

Оставил я е там крадецът -
там на прозореца - 
сияйната луна.

Дайгу Рьокан

Може би беше цитра, може би беше девойка.

Оскар

Забивам нокти в 
дланите си, но
ръцете ми
не стават на криле.


................................

Което значи, че и за мене има надежда.


.............................

`Има някои илюзии, които не искам да разрушавам.`


.................................

`Но май Рилке беше казал, че животът е игра, която трябва да играем, преди да сме научили правилата.`


.......................

`Себеподобните си говорят помежду си, но словото трябва да стигне до отсрещния. Очарованието винаги съдържа известно отсъствие на разбиране. В този момент е достатъчно и да гледаш.`

Мери
Фуджи на Хокусаи
Роджър Зелазни

`След като разгледах обстановката, помислих мислите си и почувствах чувствата си, започнах.`

Мери
Изгледа Фуджи на Хокусаи
Роджър Зелазни

...Във всяко нещо скрита е пукнатина.

Така прониква светлина.

Ленард Коен

`Логиката е несигурно нещо, приятел...
Логиката е начин на изразяване, че ако нещо не се е случило вчера, то не може да се случи утре.`

Оскар
Glory Road

....насочил вниманието си...в начините, по които хората пренасяха своето собствено минало...


Дюн

`...Умът на вярващия е в бездействие.
Той пропуска възможността да расте и се развива в една неограничена, безкрайна вселена...`

Тараза
Дюн

`Ако не съумеем да изгладим противоречията помежду си по мирен начин, не си струва да се мислим за хора.`

Майлс Тег
учител на младия Дънкан Айдахо

`Избухванията са също време, подложено на силен натиск...`

Лето ІІ

`Не питайте: защо? И внимавайте с: как?
Тъй като `защо?` неумолимо води към парадокс, докато `как?` ви вкарва в капана на причинно-следствената вселена. Впрочем и двата въпроса отричат безкрайното.`

Апокрифи от Аракис

`Със пчелите смуча сок,
спя във мака сън дълбок,
сутрин мия се с млечок
и отлитам - свят широк, -
щом за есен стане срок.

Весело време настава за мене,
всичко ме среща със дъх и цъфтене!`

.........................................
веселата песничка на Ариел при освобождаването му
Бурята - Шекспир

`- О, чудо! - казала Миранда. - Колко красиви същества! И как щастлив си с тях, нов свят!`


преразказани по Шекспир

`Понякога друго не можеше да направиш, освен да бъдеш на мястото.`

Johnny and the Dead
Terry Pratchett

`Някои постоянно оцеляват, защото други изправени пред бурята стърчат.`

Подуене Блус Бенд

`- Съдба! Какво знаеш ти за съдбата? - той стана и започна да се разхожда между леглото и масата.- Аз съм експерт по въпросите на съдбата. Твоята господарка е фалшива съдба и знаеш ли, откъде зная? Тя взима всичко, но не дава нищо. А истинската съдба взема всичко - дори последната капка кръв, и за по-сигурно ти измъква вените - и го връща двукратно. Четирикратно. Хилядократно! Но не може да се дава наполовина. Трябва да се даде всичко. Аз зная. Кълна се! Аз се върнах от смъртта, за да ти кажа истината. Истинската съдба дава планина от живот и те поставя на върха.
Страхотна мегаломания. Обожаваше моменти като този...`

Майлс Нейсмит Воркосиган
в `Mirror Dance`

`Винаги съм вярвала, че изпитанието е божи дар.`

Корделия Нейсмит
сагата Воркосиган

И всичко това, повярвайте, само за секунда, за миг, достатъчен да отвориш очи в дъжда, да оближеш капката от устните си, да се съсредоточиш върху онова, което е пред теб, да си дадеш сметка, че някой, когото много - много обичаш ей сега ще умре и да изкрещиш името му.
Това е, което успя да стори Къдруша горе....

Сечението на Айнщайн  -  The Einstein Intersection
Самюъл Дилейни

Шанс едно на един милион - каза тя, - идва девет от десет пъти.

баба Уедъруекс - Света на Диска

Но не, аз не съм песимист до такава степен, че да се предам.

от Хляб по водите

Що е вятър?
- Въздух, който си разкатава фамилията от гонене.

Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви,
но важното в крайна сметка си остава пътуването.

Урсула ле Гуин

Шепот на море, случайно в раковините заспал.


....................................

Да кацна сетен път се моля само

на родната планета, дала ми живот,

да вперя взор нагоре в небесата

и хълмите зелени на Земята.

Рислинг

Не се впрягай много на живота,
никой не е излязъл жив от него ;)

Брансън

`Искаш ли да си съвършен, недей да се вайкаш за Бога.`

Йоханес Екхарт, християнски мистик

...не звъни като нефрит,
не тракай като каменни камбанки.


.......................................

...Да създаваш, без да изискваш,

да правиш и да не се възползваш,

да водиш, без да се намесваш...

из `петдесет и едно` на Лао Дзъ

Живеехме напълно откъснати, недокоснати,
желаехме силно, споделяхме пълно,
спяхме непробудно,
смеехме се от все сърце,
не знаехме за другите и имахме всичко,
и можехме безгранично....

..................

Голямо щастие е да кажеш `Добро утро` на този, на който си казал `Лека нощ`.

Ясен Петров
.....................................

Злато с огън се изпитва, а нефрит - със камък;
с прът водата се изпробва, а човек - със слово.
~

Тиха нощ, вода студена, рибата изобщо не кълве - 
с празна лодка се завръщам, натоварена със лунна светлина.


..............................

Вълшебно действие наяве всеки миг във този свят протича.


...............................

Флейтата без дупки шаолинска обърни обратно - 
вятърът насрещен стихва и попътен вятър в нея свири.
~

...
в блясъка на мълния, 
началото и края на света да зърнеш.


.....................................

Когато срещнеш някой, три от четири най-много му кажи.
Цялото не бива никога да му показваш.


................................

Онзи, който все ти обяснява що е и що не е,
всъщност и самият той я е, я не е.


............................

Нощем сядам на скали, които облаци пренасят връз гърба си.
Пролет борове засаждам, дето дъждове привличат.


.......................................

Вятърът замира - цветовете още падат.
Вик на птица - планината се стаява по-дълбоко.


................................

Проникновеност чародейна, действие вълшебно - 
вода да носиш и дърва да смъкваш.


..................................

Дърветата явяват тялото на вятъра.
Духа на светлата луна вълните люшкат.


...............................

В ръкава скътал слънце и луна,
в юмрук небето и земята стиснал.


...............................

Ручеят ушите ти измива с ромон чист.
Борове очите ти застилат със зелено.
~

Този клон разцъфнал погледни - 
дъх на вятър и роса стаен е в него.


.................................

Вода загребваш - във ръцете ти луната.
Откъсваш цвете - дрехата ти аромата му попива.


....................................

През моста - чудно вино във селцето.
На брега отсамен - дъх на полски билки.
~

Кряска папагалът `Чай ми дай!`
без от чай понятие да има.


..............................

Насред вселената изпънал  тяло - 
кой ли с мене може да се мери.


...............................

Дракон вие - облаци се носят,
Рев на тигър - вятър лъхва.
~

Мустаците на тигър да подръпваш,
на дракона рогата да подрязваш.


....................................

Врата към Висшия път няма.
Хиляди пътеки там извеждат.

Висшия път - кит. `да дао`
великото дао - всеобщият принцип, абсолютната истина

следва:
`Преминеш ли през този проход,
сам из вселената ще можеш да поскиташ.`
................................................

Борове стари, облаци волни
в простора се срещат сами.


.......................

В ушите - ромонът на извор,
пред очите - планини далечни.


.............................

Сребърна купа, пълна със сняг.
Бяла чапла, скрита в лунна светлина.


...............................

Поглед - като падаща звезда,
Реч - като мълния, раздираща небето.


.............................

Над огън от говежди тор
началото и края на света обсъждат.


..........................

В безброя образи единствено
явява цялото си тяло.


..............................

На себе си неволно се засмиваш - 
Небе и Земя потреперват.


...........................

Убива, съживява - 
без окото му да мигне.


..........................

Облаците над върха самотен се разпръсват -
в сто потока плисва лунен блясък.


............................

Еква гръм -
и лъхва повей свеж


.....................

Клонка сливов цвят,
с дъха на пресен сняг.
~

Преди да е познал живота,
ето че смъртта разбра.


..........................

Вятърът следва тигъра,
облаците следват дракона.


.......................

Луна в реката грее,
Вятър в боровете вее.

Речна Луна грее,
боров вятър вее

Луна се оглежда в реката,
реката оглежда луната.
~

Небесната машина да задвижиш,
Земята за оста да завъртиш


........................................

Сламени сандали,
натежали от полепнала роса


..............................

Хубав изстрел,
ала не в целта


..........................

Бърза вода,
но не отнася Луната
~

Изпънал тяло
сред тревите диви
~

Изкусния майстор
следа не оставя


......................

В устата на тигъра
тяло изпънал


.........................

Пустотата кимва с усмивка


.......................

Като ням, току що вкусил мед;
Като ням, сънувал чуден сън;
Като ням, горчива краставица сдъвкал

метафори за необяснимото с думи
...............................

Заврял в небето нос


..........................

Единият стрък цвете вдигна,
другият незабележимо се усмихна


.........................

Няма как да го преглътнеш,
няма как да го изплюеш


........................

Капка вода - топче лед

за дума, жест със светкавичен, `смразяваш` събеседника ефект

Висшето умение е като непохватност


..............................

Скреж върху сняг поръсва

по повод обяснения на неща, достатъчно ясни сами по себе си.
..............................

По небето удря,
в ехото се вслушва


......................

Слят с ехото от пустотата


..................

Навред край теб - 
пределна истинност


...........................

Седни по чаша чай да пийнем :)
~

Живот от смъртта да добиеш


............................

Във всяка дума е стаено ехо


........................

Полъх усещаш - 
и вдигаш платното


................

Небето свежда чело

.....................

Демони плачат, духове хлипат


Нещо като метафора за магическото въздействие на поезията.
Има сходни варианти, един от тях Сюе-доу използва в шестостишие, посветено на чанския наставник Джао-джоу:

`Пръски го обсипват, но не го намокрят,
вятър вие - в него не прониква.
Като тигър стъпва, като дракон се въззема - 
демоните вият, духовете плачат.
Кой глава тъй страховито извисил е
и стои отсреща, на един крак, безответно?`

`Записки от Зелената скала`, LIX

Въздух глътваш -
Глас излиза


.................

Глътни го наведнъж


....................

В тъмна нощ
дочуваш скрежа


..., където всъщност съвсем не ти `дочуваш скрежа в тъмна нощ` и не той `се дочува`, а и не става дума ` да дочуваш` - просто има четири графични символа (наричани у нас йероглифи, а на запад, малко по-точно - идеограми), които активират в съзнанието и подсъзнанието всички възможни асоциации с `тъмнота`, `нощ`, `чуване` и `скреж`.....


...........................

For every minute you are angry,
you lose 60 seconds of happiness.

-Anonymous

Ла-ла-ла-ла-ли




......................

Ла-ла-ла




.........................

Ни домакин, ни гост






................

Не може да се пусне








......................

Пусни го!


................

В целта
~

Как-кво?!

Стрелата гледай!

.........................

Поезия - звук отвъд думите

Джуан Джоу - думите са само мрежа за смисъла, която може да се забрави, след като смисълът е уловен

хайку -
никое от тях не е изчерпателно, но цялостността им по свой начин улавя онова, което думите пропускат.

..., където всъщност съвсем не ти `дочуваш скрежа в тъмна нощ` и не той `се дочува`, а и не става дума ` да дочуваш` - просто има четири графични символа (наричани у нас йероглифи, а на запад, малко по-точно - идеограми), които активират в съзнанието и подсъзнанието всички възможни асоциации с `тъмнота`, `нощ`, `чуване` и `скреж`.....
~

`Искайте и ще ви се даде;
търсете и ще намерите;
хлопайте и ще ви се отвори,
защото всеки, който иска, получава;
който търси, намира.`

`Имаше дори един доста некадърен учител по музика, чието любимо занимание беше катеренето по крепостни стени без въжета или клинове.`

сагата Воркосиган

...................................

Отново и отново се убеждавах, колко много мъки може да понесе тялото и да се възстанови, и никога не престанах да се учудвам как някои хора могат да допуснат животът им да се изплъзне така леко.

сагата Воркосиган

...................................

`Ние всички сме родени с проклятието на копнеещото сърце.`

сагата Воркосиган

...................................

` - Върви, сякаш зад гърба си имаш цяла империя.
  - И не поглеждай през рамо, че току виж хората на Илиан ни настигнали и това се окаже истина. Не би било зле.`

Майлс Воркосиган

..........................

Ние не просто маршируваме към бъдещето, ние го щурмуваме.

~

А щом си загубил смеха си, значи си загубил опорната си точка.




........................

Незнайното плаши само ако предизвика упорито отхвърляне.

Кармоди, Измерения на Чудесата, Шекли

Но от друга страна изглеждаше толкова лесно и примамливо да промени изведнъж живота си, вместо да го гради търпеливо от дребни и до болка познати парчета.

`Кобра`

Беше като приказката на ветреца за себе си,
като приказката на розата за себе си.

Auguries of Innocence

Света да видиш в песъчинка
и небето в диво цвете,
да задържиш безкрайността в дланта си
и вечността за час.
..............

-----------------------------------
To see a World in a Grain of Sand
And a Heaven in a Wild Flower,
Hold Infinity in the palm of your hand
And Eternity in an hour.

William Blake

`Не в планините, разбира се, животът там е твърде непосредствен и смъртта - твърде близка.`

Тензинг Норгей
шерпа с Едмънд Хилъри

Отворих го и ме плисна в лицето, в гърдите, чак до душата, студеният и сладостен лъх на нощта.

Понякога, понякога, но само понякога ти можеш да видиш онзи бленуван... и само понякога да усетиш пълната радост
Понякога, толкоз рядко те пронизва поглед и ето влива могъщество, радост...

А понякога, понякога сълзи бликат от наранената душа,
изведнъж озовала се отново сама...
...а само преди малко съзря мечтаното огънче сред пустотата и нестоплила се още то угасна, изфиряса....

Искам да плача приятелю,
искам да плача за туй дето загубих.
Искам да намеря приятелю,
искам отново да почувствам избягалата радост...
Да полетя отново върху твоите крила, мой любим приятелю...
От очите ти радостни уют и сила струят.
Но не искам да мисля за теб, мой любими приятелю, защото сърцето невинно е и пази те вътре,
а тебе те няма и взора ми търси те сред тълпите,
и болка е любими мой, когато не те откривам.
А колко трудно е да знам, да трябва...това там не си ти...

За това как понякога си пълен,
а друг път си празен,
светлината тук е, а утре я няма.
И вървиш, и бягаш...

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

Lay beside me, tell me what I've done...

Now I see the sun

.....................................................

Metallica - The unforgiven ll

Lay beside me, tell me what they've done
Speak the words I want to hear, to make my demons run
The door is locked now, but it's open if you're true
If you can understand the me, than I can understand the you.

Lay beside me, under wicked sky
Through black of day, dark of night, we share this pair of lives
The door cracks open, but there's no sun shining through
Black heart scarring darker still, but there's no sun shining through
No, there's no sun shining through
No, there's no sun shining

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there?, 'cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?

Come lay beside me, this won't hurt I swear
She loves me not, she loves me still, but she'll never love again
She lay beside me, but she'll be there when I'm gone
Black heart scarring darker still, yes she'll be there when I'm gone
Yes, she'll be there when I'm gone
Dead sure she'll be there!

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there?, 'cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?

(Solo)

Lay beside me, tell me what I've done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun, now I see the sun
Yes now I see it!

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

What I've felt, what I've known
So sick and tired, I stand alone
Could you be there?, 'cause I'm the one who waits,
The one who waits for you

Oh what I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?
(So I dub thee unforgiven)

Oh, what I've felt
Oh, what I've known!

I take this key (never free)
And I bury it (never me) in you
Because you're unforgiven too

Never free
Never me
'Cause you're unforgiven too!

Пърхат криле и птици се носят по синьо небе...

Блести роса по сутрешна трева
и лъхва те дъха на свежа земя

Настръхва кожата ти от утринния хлад
и тичаш към заспалия извор - да го измъкнеш от нощното му спокойствие.

Лай на куче,
тичате, скачате в студена вода
и смях се разнася
и пръски летят
и розовите облаци вече са бели,
а Зорницата те поздравява с последно намигване.

Защо ли този вятър така ме впечатлява...
И защо ли топлия му лъх си спомням
И мечтая да е зима, бяла, ветровита
и скърцането под обувките да чувам
студа да не отминава и снега да ни затрупва, и снежна тишина да има....

Пада тишина и чуваш как
ледените капки звънтят под прозореца,
а последните лъчи пробиват обагрените облаци.
Запалваш огъня и чакаш да чуеш
потропването по вратата.

Когато молиш ме да те обичам
Когато искаш да се върна
Когато твойте мисли впити са във мен
Когато сълзите проблясват,
А аз съм толкова далече...
Сърцето се разкъсва,
очите пустеят
Когато насилена усмивката се появи
и ти не се понасяш...
Когато желая те безумно, но не мога
аз да приближа огъня във твойта нощ...
Безутешни очи, вперени в небето,
неспокойни мисли, раняващи твоето доверие...

Когато молиш ме да те обичам
А аз съм толкова далече...

Що се отнася до `невъзможното`, няма нищо невъзможно, а само неща, които още не сме се научили да вършим.

Дафид ап Хиуел
Драконът и джоржът

Playjourism - Sparks with Faith No More

This Town Ain't Big Enough For Both of Us

Zoo time is she and you time

The mammals are your favourite type, and you want her tonight

Heartbeat, increasing heartbeat

You hear the thunder of stampeding rhinos, elephants and tacky tigers

This town ain't big enough for both of us

And it ain't me who's gonna leave

Flying domestic flying

And when the stewardess is near do not show any fear

Heartbeat increasing heartbeat

You are a khaki-coloured bombadier it's Hiroshima that you're nearing

This town ain't big enough for both of us

And it ain't me who's gonna leave

Daily, except for Sunday

You dawdle in to the cafe where you meet her each day

Heartbeat, increasing heartbeat

As twenty cannibals have hold of you, they need their protein just like you do

This town ain't big enough for both of us

And it ain't me who's gonna leave

Shower, another shower

You've got to look your best for her and be clean everywhere

Heartbeat, increasing heartbeat

The rain is pouring on the foreign town, the bullets cannot cut you down

This town ain't big enough for both of us

And it ain't me who's gonna leave

Census, the latest census

There'll be more girls who live in town though not enough to go round

Heartbeat, increasing heartbeat

You know that:

This town isn't big enough,

not big enough for both of us

This town isn't big enough,

not big enough for both of us

And I ain't gonna leave

http://youtu.be/d17UkOTIwyg

..................................

Робърт Лисицата обичаше да казва:
` Ако от острието на меча ти са останали два инча,
послужи си с десет фута измама.`

Колко уютни могат да бъдат гръмотевиците! :)


...............

Всеки живее сам.
Какво да прави, ако не протегне ръка на другия в мрака?

отговор на въпросът на един клонинг (от многото, когато остана сам)


........

Long ago there may have been...

В древни времена било възможно...


...............

...но всяко вероятно събитие никога не се случва, нали?...

Да, но от друга страна...който и да е, всяко нещо би могло да открие маяка, сигнализиращ на цялата вселена, че някога оттук е минал Разумът.

...И в танц увлечени
от огъня привлечени
песни споделят,
другари се наричат
ръце си подават,
а усмивки разменят
Към Слънцето тичат
изпращат го зад планините...

...., което тръсва главица,

разсмива се

и отлита.

I had a dream last night
'cause you look just like a dream
And there's a scream last night

............

...С отблясъци от смях ме заслепяваш, за да не видя сълзите ти...

Паяжината се преструва, че улавя росни капки, а лови мухи.

Тагор

Не, не е за тебе да разтваряш пъпки в цветове.

Можеш да раздрусаш пъпката, да я удариш,

но не е по силите ти да направиш тъй, че тя да цъфне.

Твоето докосване я омърсява,

ти разкъсваш листенцата й, разсипваш ги в прахта.

Но не се явяват багри, нито мирис.

О, не е за тебе да разтваряш пъпката във цвят.

Който може да разтвори пъпката, го прави толкоз просто.

Само я поглежда - и по жилите й бликва жизненият сок.

Под диханието му цветът разперва своите крилца,

запърхва с вятъра.

Багрите избиват като съкровени въжделения,

мирисът издава сладка тайна.

Който може да разтвори пъпката, го прави толкоз просто.

По детски

Тагор

Само да искаше, новороденото би

литнало веднага на небето.

Но не току тъй то не ни напуска.

Защото му е сладко да положи глава

на майчината гръд, не смее да я изгуби

никога от погледа си.

Новороденото знае тъй много мъдри слова,

макар че малко хора на този свят разбират смисъла им.

Но не току тъй то не казва нищо.

Едничкото, което му се иска, 

е да научи майчините думи от майчините устни.

Затуй изглежда толкова неуко.

Новороденото си имаше куп злато и бисери

и все пак на земята се появи като окаян просяк.

Но не току тъй то се бе предрешило.

Това тъй обичливо голо скитниче се прави на напълно беззащитно,

за да изпроси цялото богатство на майчината обич.

Новороденото не бе обвързано от нищо
и живееше свободно в края на тъничкия лунен сърп.
Но не току тъй то от свободата си самичко се отказа.
Защото знае, че във всяко кътче на майчиното любещо сърце
има простор за безгранична радост
и че по-сладко и от волността е, когато тя те вземе и притисне
в свидните си обятия.

Новороденото не знаеше да плаче.
Някога то живееше безгрижно в края на съвършеното блаженство.
Но не току тъй пожела сега да рони сълзи.
Макар с усмивката на личицето си
към себе си без мъка да привлича копнеещото майчино сърце,
все пак онези малки плачове на мънички беди,
изплитат двойната връзка на съжаление и обич.

Тагор

Когато пея, за да те накарам да танцуваш,

усещам истински, защо в листата има музика,

защо вълните пращат хора на гласовете си

чак до сърцето на вслушалата се земя - 

когато пея, за да те накарам да танцуваш.

Когато ти нося цветни играчки, детето ми,

разбирам защо е тази игра на цветове по облаците,

по водите 

и защо цветята са обагрени - 

когато ти давам цветни играчки, детето ми.

Когато нося лакомства за алчните ти шепи,

виждам защо в чашката на цвета има мед

и защо плодовете се наливат скришом със сладък сок -

когато нося лакомства за алчните ти шепи.

Когато те целуна, за да се усмихнеш, обич моя,

добре разбирам, какво удоволствие се лее от небето в утринната светлина 

и каква радост носи на тялото ми летният ветрец - 

когато те целуна, за да се усмихнеш.

Времето, понесено над падащи пясъци.

Гърни Халик

Idem cantus gemitusque (лат.) 

Еднакво песен и стон

Сам-самин из небето синьо крачи.

А кое е добро, Федър, и кое не е добро -
трябва ли да искаме от когото и да било да ни каже тия неща?

Учение извън учението,
на думите и буквите не се облягай.

Думата е пръст, сочещ към Луната.
Изучаващите Дзен се стремят към самата Луна, а не към сочещия пръст.

Innuendo

Still keep on tryin'

'till the end of time

keep on smilin'...

...will be

just keep on tryin'

'till the end of time

Вземи този камък и разтроши със него земята....!тя ще го поеме;
ще откъртиш нещо от нея,
но къде ще го сложиш? - където и да е, то пак ще е върху нея.
Тя е твоят свят - обичай своя свят!
Бъди щастлив, човеко!

Вървяло си момиче...
 - Накъде?

Стигнало брега на морето...
 - А какво намерило там?

Разхождащи се чайки и гларуси...
 - И какво станало после?

То се разхождало сред тях...
 - И какво от това?

Ами, когато вятърът призовал птиците и те литнали в нощта се оказало, че и момичето също отлетяло с тях!
 - Очаква ли се да ти повярвам?

Това е история, дали е истинска или фантазия....

This is the story of his dream!

Търсиш думите, намираш мислите,
опиянение от музиката,
движението -
търсиш го -
танцът мечтаеш да видиш.

Музика, въплътена в твоето тяло -
изразяващо я
погълващо я,
dancer!

За да намериш, когато търсиш ;)

Но аз исках безумният танц!
Исках поразяващата мелодия!
Исках думите, изтръгнали се със стон!

А когато нощта на безсърдечните настъпи, толкова кръв видяха очите ми, разкъсани тела, ридаещи фигури...

Кристални въпроси,
водещи ме в онзи видян свят...

И излизаме щастливи, потънали в росата на идващият ден.

Глобални теми,
Първични песни!

"Аз по стръмното куцам нагоре,
той към бездната бяга в галоп"

Умъртвените цветове трептят,
стремейки се да възвърнат своите мечти,
отръскват сълзи, замръзнали снежинки
и идващата дъга поръсва умоляващите я.

Защо е тази тъга?
Къде се дяна дяволитото пламъче в очите ти?
Искам да го видя - отвори ги :)

---

Виждаш ли мечтата,
а дъгата,
росата върху листата?

А ти...какво стана? - бързо менящи се мисли и идеи...

Промяната започва с първата мисъл за нея, но може да свърши още със втората...

А така е с всички неща...

Бяла платноходка, люлееща се между сини море и небе...пориви, вълни, шум - напомнящ ти че си тук, жив, брулен, наблюдаващ, чувстващ...

По какви ли пътища бе преминал, за да ме намери там...

The Attics Of My Life

Grateful Dead

In the attics of my life, full of cloudy dreams unreal.

Full of tastes no tongue can know, and lights no eyes can see.

When there was no ear to hear, you sang to me.

I have spent my life seeking all that's still unsung.

Bent my ear to hear the tune, and closed my eyes to see.

When there was no strings to play, you played to me.

In the book of love's own dream, where all the print is blood.

Where all the pages are my days, and all the lights grow old.

When I had no wings to fly, you flew to me, you flew to me.

In the secret space of dreams, where I dreaming lay amazed.

When the secrets all are told, and the petals all unfold.

When there was no dream of mine, you dreamed of me.

Короната той искаше
(защо ли)
За Силата мечтаеше
(за разлика от теб)
Грабваше желаното
(не се замисляше)
И прелиташе през събитията и времето,
(като че ли е безсмъртен)
Оставяше огън след себе си
(който всички търсеха)

Може би ще спре да се огледа
(заради теб ли?)