Sha Angreal - Слова
Отворих го и ме плисна в лицето, в гърдите, чак до душата, студеният и сладостен лъх на нощта.
Искаш ли да видиш, какво има да ти каже Вселената?
неделя, 12 април 2026 г.
събота, 14 февруари 2026 г.
неделя, 18 май 2025 г.
Masculinity isn’t toxic
Weak men
are abusive, resentful
and spiteful.
Masculine men
are strong, protective
and loving.
четвъртък, 24 април 2025 г.
Когато наближиха женските отделения, Лан изведнъж го сряза:
— Котка, пресичаща площада!
Стреснат, Ранд инстинктивно възприе стойката, на която го бяха научили — с изпънат гръб, но напълно отпуснати мускули, сякаш бе увиснал на жица от темето надолу. Походката беше небрежно отпусната, почти арогантна. Отпусната външно; отвътре съвсем не се чувстваше отпуснат. Нямаше време да се чуди какво прави. Завиха по последния коридор в крак един с друг.
събота, 4 януари 2025 г.
If someone truly cares about you, they’ll feel the pain of knowing they’ve hurt you.
They won’t respond
with gaslighting, lying, or deflecting.
Instead, they’ll
be focused on understanding and making amends.
But if they’re
more concerned with protecting themselves and their image than with your feelings,
that’s their ego talking, not love.
When you call
them out and they get defensive instead of protective, that’ when you know it’s
time to walk away for good.
четвъртък, 22 август 2024 г.
Like a child scorned, the dust settles once more, and Liska wonders if she has already lost her mind."
сряда, 7 февруари 2024 г.
вторник, 23 януари 2024 г.
събота, 20 януари 2024 г.
понеделник, 23 януари 2023 г.
понеделник, 28 ноември 2022 г.
четвъртък, 17 ноември 2022 г.
петък, 4 ноември 2022 г.
четвъртък, 20 октомври 2022 г.
The perfect man
четвъртък, 15 септември 2022 г.
понеделник, 15 август 2022 г.
събота, 13 август 2022 г.
За лявото...
Всички тези неща са се проваляли - и продължават да се провалят винаги, навсякъде, безотказно.
Защото целта не е равенство, а грабеж, наричан за благозвучие преразпределение.
И целта не е справедливост, а грабеж, наричан за благозвучие социална справедливост.
И целта не е премахване на бедността, а грабеж, с който да се финансира тяхната, наричана така за благозвучие, борба с бедността.
събота, 11 юни 2022 г.
And he replied
Who cares about perfection?
- Even the moon is not perfect, it is full of craters.
What about the sea? very beautiful, but very salty and dark in the depths.
And what about heaven? Always so infinite, that is, the most beautiful things are not perfect, they are special and every woman, every man and every human being chooses who is special in his life.
Stop trying to be "perfect." Better try to be free and live doing what you like, without trying to please others.

петък, 6 май 2022 г.
"Хубавото на цивилизацията е, че държи хората цивилизовани. Като премахнеш едното, не можеш да разчиташ на другото.
... Работата е там, че ние сме хора. Племенни същества сме. Колкото по-уредени са нещата, толкова по-голямо е племето ти. Всички хора в твоята банда или в твоята страна. Всички на твоята планета. А после идва хаосът и племето отново се смалява."
вторник, 26 април 2022 г.
петък, 22 април 2022 г.
За добрите и злите
Исках да кажа, че би било хубаво децата ми да умеят да разграничават доброто от злото, както и да знаят те самите те от коя страна стоят. Понеже те, страните, не са фиксирани завинаги и във всеки момент могат да се сменят. Затова ги уча на някакви такива лично мои субективни наблюдения и истини:
Откъдето минат, тъмните хора сеят разкол и деление, докато добрите събират. Край едните има компании, смях, трапези и празненства, а покрай другите все нещо се разпада или недостига.
За да наложат принципите, вярата или навиците си, злите хора забраняват. Добродетелите на недобродетелните не могат да виреят без забрани и за тях все някой трябва да бъде изключен, изолиран, затворен и заглушен. Добрите живеят според доброто си и то се самоналага, докато лошите защитават позиции, настоявайки противоположното да изчезне и да умре. Старата учителка на сина ми по пиано например искаше хората, които са против маските, да бъдат обесени от Харбър Бридж, а разни други познати настояваха антиваХърите (или руснаците) да бъдат пращани в затвора. Чудесни примери за зло.
Животът на падналите ангели се развива в низходяща спирала. Времето отнема от лошите хора, така че те имат все по-малко влияние, близки и преживявания край себе си, докато при добрите е обратното - тяхната спирала се разгръща настрани и нагоре като корона на дърво и с годините те привличат към себе си все повече изобилие, приятели, спомени.
Злонамерените ползват грозен речник с агресивни, обидни и унизителни думи, с които да критикуват, раняват и клеветят. Навремето, когато и аз бях грозна вътрешно, правех същото - използвах словото си като оръжие - та затова съм наясно как изглежда това. Няма нищо по-лошо от грамотен лош, понеже той върти меча най-добре и нанася най-дълбоки рани. Сега вече знам, че с образованието и прогреса вървят големи отговорности и колкото повече качествен живот трупа някой, толкова повече дисциплина му трябва.
сряда, 13 април 2022 г.
събота, 19 март 2022 г.
из дневниците на Сетая Брат - за добрите и лошите
Омразата е липса на любов, лошото е липса на добро, болното е отсъствие на здраве и така нататък, простичко е. Колкото по-малко ум, морал и сила има някой (или някъде), толкова повече глупост, падение и слабост го владеят. На такъв човек и думите, и делата са празни и разрушителни.
Не знам дали е педагогично да се постъпва така и не се интересувам, но когато говорим с децата си за живота, винаги им даваме реални примери от непосредственото обкръжение. Използваме имена, случки, познати, роднини, а понякога и непознати в интернет. Едно от най-важните умения на този свят е да се разпознават и отбягват мрачните хора и бездуховните територии, защото са вредни за здравето.
В природата например веднага се вижда разликата - там, където има светлина, всичко расте, множи се и прогресира. Пъстро е. Пее, лети и цъфти. Там пък, където светлината отсъства, е влажно, сиво и гнило. Така са и хората. Понякога дори начинът, по който говорят и пишат сенчестите душѝ - грубо, неграмотно, обидно - разнася зловонието на плесени.
И накрая, уменията. Съзидателните, светлите хора, те винаги могат нещо. Кой пише, кой рисува, кой танцува, кой къщи строи - уменията им се виждат отдалече и с каквото и да се захванат, ръцете им се пълнят с плодове. Тези хора имат библиотеки, работилници, лодки; имат хобита, които на драго сърце споделят. Другите, от друга страна, нямат нищо и това ги ядосва. Завиждат, бунтуват се, чувстват се ощетени и непрекъснато се опитват да крадат или да отразяват чуждата светлина. Това е нещо, което все не спирам да повтарям на децата си - видите ли някой да подражава, да копира или да брои кюфтетата в чуждата паница, бягайте. Бягайте надалече, защото у такива хора отсъства светлина и вие не само, че не можете да им дадете (понеже тя не се предава, а се генерира), ами те ще вземат и вашата.
Когато лошите хора станат повече от добрите, настават времена като сегашните - нищоправци грачат в мрака и търсят светлина, а като намерят, изяждат я. Тези, дето нищо не умеят (освен да зяпат в телевизора), скачат срещу всички, дето нещо са постигнали. Цели армии от индивиди с отсъстваща душа гонят, хулят и забраняват духовните, щото да спрат най-сетне да ги заслепяват с блясъка си.
Демокрацията например е измислица на нищоправци, с която те са се надявали поне малко да се издигнат до можещите или пък тях да дръпнат надолу към дъното си, няма значение. Това е легализиран паразитизъм и илюзия за равенство, а е илюзия, понеже светлината и тъмнината просто няма как да са равни - те се изключват взаимно. Човекът с нулеви постижения няма същата стойност и същото право на мнение, както човекът с истински постижения.
“Да се отвръща на омразата с омраза прави омразата по-силна и добавя по-дълбок мрак към и без това беззвездното небе. Мракът не може да се разсее с още мрак - на това е способна само светлината. Омразата не може да се прогони с още омраза - на това е способна само любовта. От омразата се ражда нова омраза, насилието ражда още насилие, а непримиримостта предизвиква още непримиримост в една нескончаема спирала на разрушение”.
Край на съботната литургия.
неделя, 13 февруари 2022 г.
петък, 4 февруари 2022 г.
сряда, 2 февруари 2022 г.
Творецът е създател. Паразитът е крадец.
Творецът живее заради своята работа. Той няма нужда от други хора. Неговата първостепенна цел е вътре в самия него.
Паразитът живее живот втора употреба. Той има нужда от другите. Другите се превръщат в негов първостепенен мотив.
Творецът има нужда на първо място от независимост. Мислещият разум не може да работи под никаква форма на принуда. Той не може да бъде обуздаван, жертван или подчиняван на каквито и да е съображения. Той изисква пълна независимост на действието и мотива. За твореца всички отношения с хора са второстепенни.
Посредственият човек има нужда на първо място да си осигури връзки с хората, които да го „хранят“. За него отношенията с хората имат първостепенно значение. Той твърди, че човекът съществува, за да служи на другите. Той проповядва алтруизъм.
АЛТРУИЗМЪТ Е ДОКТРИНА, КОЯТО ИЗИСКВА ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗА ДРУГИТЕ И ДА ПОСТАВЯ ДРУГИТЕ НАД СЕБЕ СИ.
На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ.
Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма.
Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.
На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява.
Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът – да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си.
И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал, под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива.
Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота.
ИЗБОРЪТ НЕ Е МЕЖДУ САМОЖЕРТВА И ГОСПОДСТВО.
ИЗБОРЪТ Е МЕЖДУ НЕЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМОСТ.
Между принципите на твореца и принципите на посредствения човек.
Принципите на твореца се опират върху нуждите на мислещия разум, позволяващ на човека да оцелява.
Принципите на посредствения човек се градят върху нуждите на разум, неспособен да оцелява.
Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора.
Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо. Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.
Но на хората се натрапва, че посредствените личности – тирани, императори, диктатори – са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.
Творецът – отричан, отхвърлян, преследван и експлоатиран – не се отказвал, продължавал напред и отдавал енергията си за развитието на цялото човечество.
Посредственият човек само пречел на този процес. Този двубой има още едно име: индивидът срещу колектива.
„ОБЩОТО БЛАГО“ НА КОЛЕКТИВА – РАСА, КЛАСА ИЛИ ДЪРЖАВА – Е ПРЕТЕКСТ И ОПРАВДАНИЕ НА ВСЯКА ТИРАНИЯ, НАЛАГАНА НАД ХОРАТА.
ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА В ИСТОРИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ В ИМЕТО НА АЛТРУИСТИЧЕН МОТИВ.
Цивилизацията е напредък към общество с неприкосновен личен живот.
Дивакът прекарва целия си живот заедно със себеподобните и съществуването му се подчинява на законите на племето.
Цивилизацията е процес на освобождаване на човека от другите хора.
из „Изворът“, 1943
Айн Ранд





