Хакуърт вече беше свободен човек, който се луташе из аеродрума в емоционален ступор и успя да намери полета си като се остави единствено на същия стаден инстинкт, който отвеждаше всички местни до полетите им. Винаги, когато видеше повече от един гуейло да се спускат устремно в някаква посока, той просто тръгваше след тях, после пък други тръгваха подир него, и така се получи една тълпа чужденци сред стотиците пъти повече местни, докато накрая, два часа след обявеното за полета време, всички се струпаха на един изход и започнаха да се катерят в кораба`х`, който можеше и да не е техния кораб, но пък пасажерите вече имаха значително количествено превъзходство и можеха да го отвлекат до `х`, което си беше единствения начин да се справиш в `х`.