Пърхат криле и птици се носят по синьо небе...

Блести роса по сутрешна трева
и лъхва те дъха на свежа земя

Настръхва кожата ти от утринния хлад
и тичаш към заспалия извор - да го измъкнеш от нощното му спокойствие.

Лай на куче,
тичате, скачате в студена вода
и смях се разнася
и пръски летят
и розовите облаци вече са бели,
а Зорницата те поздравява с последно намигване.