Демони плачат, духове хлипат


Нещо като метафора за магическото въздействие на поезията.
Има сходни варианти, един от тях Сюе-доу използва в шестостишие, посветено на чанския наставник Джао-джоу:

`Пръски го обсипват, но не го намокрят,
вятър вие - в него не прониква.
Като тигър стъпва, като дракон се въззема - 
демоните вият, духовете плачат.
Кой глава тъй страховито извисил е
и стои отсреща, на един крак, безответно?`

`Записки от Зелената скала`, LIX