Само да искаше, новороденото би
литнало веднага на небето.
Но не току тъй то не ни напуска.
Защото му е сладко да положи глава
на майчината гръд, не смее да я изгуби
никога от погледа си.
Новороденото знае тъй много мъдри слова,
макар че малко хора на този свят разбират смисъла им.
Но не току тъй то не казва нищо.
Едничкото, което му се иска,
е да научи майчините думи от майчините устни.
Затуй изглежда толкова неуко.
Новороденото си имаше куп злато и бисери
и все пак на земята се появи като окаян просяк.
Но не току тъй то се бе предрешило.
Това тъй обичливо голо скитниче се прави на напълно беззащитно,
за да изпроси цялото богатство на майчината обич.
Новороденото не бе обвързано от нищо
и живееше свободно в края на тъничкия лунен сърп.
Но не току тъй то от свободата си самичко се отказа.
Защото знае, че във всяко кътче на майчиното любещо сърце
има простор за безгранична радост
и че по-сладко и от волността е, когато тя те вземе и притисне
в свидните си обятия.
Новороденото не знаеше да плаче.
Някога то живееше безгрижно в края на съвършеното блаженство.
Но не току тъй пожела сега да рони сълзи.
Макар с усмивката на личицето си
към себе си без мъка да привлича копнеещото майчино сърце,
все пак онези малки плачове на мънички беди,
изплитат двойната връзка на съжаление и обич.
Новороденото не бе обвързано от нищо
и живееше свободно в края на тъничкия лунен сърп.
Но не току тъй то от свободата си самичко се отказа.
Защото знае, че във всяко кътче на майчиното любещо сърце
има простор за безгранична радост
и че по-сладко и от волността е, когато тя те вземе и притисне
в свидните си обятия.
Новороденото не знаеше да плаче.
Някога то живееше безгрижно в края на съвършеното блаженство.
Но не току тъй пожела сега да рони сълзи.
Макар с усмивката на личицето си
към себе си без мъка да привлича копнеещото майчино сърце,
все пак онези малки плачове на мънички беди,
изплитат двойната връзка на съжаление и обич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар