Понякога имаме нужда да се насладим на живота си, не го оставяй да отмине без да те изпълни радостта и жизнената енергия на съществуването ни тук на Земята!
Отворих го и ме плисна в лицето, в гърдите, чак до душата, студеният и сладостен лъх на нощта.
Искаш ли да видиш, какво има да ти каже Вселената?
четвъртък, 29 декември 2011 г.
петък, 16 декември 2011 г.
сряда, 14 декември 2011 г.
събота, 3 декември 2011 г.
сряда, 30 ноември 2011 г.
— Как да позная подходящия мъж? — питам с усмивка аз.
Тя ме поглежда с лешниковите си очи и стиска ръката ми.
— Когато срещнеш човек, по-изключителен от останалите, които познаваш, ще разбереш. Той ще те обича всеотдайно. Ще бъде привлечен от теб толкова силно, сякаш никога досега не е обичал.
— Леле! Звучи страхотно.
Тя ме поглежда с лешниковите си очи и стиска ръката ми.
— Когато срещнеш човек, по-изключителен от останалите, които познаваш, ще разбереш. Той ще те обича всеотдайно. Ще бъде привлечен от теб толкова силно, сякаш никога досега не е обичал.
— Леле! Звучи страхотно.
`Без гордост и предразсъдъци`
Александра Потър
петък, 25 ноември 2011 г.
вторник, 22 ноември 2011 г.
Когато съзнателният ви ум мисли, че искате дадено нещо,
но подсъзнанието ви мисли, че не го заслужавате (или има друго ограничаващо разбиране),
няма да успеете да получите онова, което искате.
Вместо него ще привлечете онова, което мислите, че не искате.
В действителност ще привлечете това, което подсъзнанието ви смята, че заслужавате.
За да привличате това, което искате, нужно е да установите баланс между съзнателното си мислене и подсъзнанието.
Джо Витале
Представете си голяма ключалка. Много здрава и трудно податлива на отключване.
Тази ключалка ви държи затворени на място, където не искате да бъдете.
Вие обаче знаете, че ключалката ще бъде отворена и тогава ще почувствате и ще се отдадете на свободата, която имате, но за която до този момент само сте чели.
Мечтаете си да живеете на определено място и да се наслаждавате на всичко, което ви се полага, да печелите доходите, които дълбоко в себе си знаете, че може да спечелите, да живеете така, както ви се полага и да допринасяте по начин, който също ви е известен.
Това е много солидна ключалка, която, ако е затворена, държи хората в психически затвор - тъмно пространство, което ограничава и спъва духа, убива мечтите и потиска иначе умните, обичащите и стремящи се нагоре хора.
Това е много солидна ключалка, която, ако е затворена, държи хората в психически затвор - тъмно пространство, което ограничава и спъва духа, убива мечтите и потиска иначе умните, обичащите и стремящи се нагоре хора.
Това наистина е много здрава ключалка.
Виждате ли я?
Мисля, че я виждате!
Това е ключалката в ума на човека; тя е парадигма.
Джо Витале
Джо Витале
Кредото на оптимиста
Обещайте си:
Да бъдете силни и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ви мир.
Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, с когото общувате.
Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно.
Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.
Да мислите само за най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да се ентусиазирате от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи.
Да забравите грешките на миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.
Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат познат и непознат.
Да отделяте извънредно много време за самоусъвършенстване и да не ви остава време да критикувате другите.
Да сте максимално силни, за да не допускате мрачни мисли, твърде благородни, за да се гневите, твърде умерени, за да се страхувате и извънредно щастливи, за да позволите присъствието на беди и проблеми.
Да имате високо мнение за себе си и да заявите този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки.
Да живеете с вярата, че целият свят е на ваша страна и ви подкрепя при условие, че сте верни на най-доброто в себе си.
Бележка: За пръв път „Кредото на оптимиста" е публикувано през 1912 г. в книгата на Крисчън Ларсън „Вашите сили и как да ги използвате" (Your Forces and How to Use Them). Кратката му версия се използва от „Оптимист интернешънъл", световно общество от хора, съсредоточени върху положителните промени в света.
Джо Витале
Джо Витале
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Но аз искам да ви предизвикам.
Искам да помислите в по-голям мащаб, отколкото сте мислили някога преди.
Искам от вас да дръзнете да направите нещо, което си струва.
В крайна сметка, ако можехте да имате, да направите или да бъдете всичко, какво бихте искали?
Ако знаехте, че няма да се провалите, какво бихте направили?
Ако спечелите милиони долари от лотарията и всичките ви сметки са изплатени, а бъдещето ви — сигурно, какво ще направите тогава?
Ако знаехте, че няма да се провалите, какво бихте направили?
Ако спечелите милиони долари от лотарията и всичките ви сметки са изплатени, а бъдещето ви — сигурно, какво ще направите тогава?
Какъвто и да е отговорът ви, направете го сега.
Дръзнете да направите нещо, което си струва.
Джо Витале
Главното оръжие, с което разполагате, за да се справите с нерешителността, е съсредоточеното намерение.
Съсредоточете се върху решенията.
Вземете лист хартия и напишете всеки възможен вариант или решение, за които можете да се сетите.
След това помолете семейството и приятелите си да добавят всички варианти, които знаят.
Като си позволите да проучите всички възможности, вие се придвижвате напред.
Като изпълните това упражнение, ще можете да намерите по-добри и по-бързи решения, отколкото бихте могли, ако просто си седите и се тревожите за тях.
Ключът към справянето с всекидневния стрес на живота е да се заставяте да продължите, дори ако нерешителността ви тегли назад.
Джо Витале
Всички живеем в определена зона на комфорт, и ако един от хората в границите на тази зона се изкачи на ново ниво, останалите неизбежно ще се опитат да го дръпнат обратно.
Това е интересна дихотомия, характерна единствено за човешките същества.
Ние сме социални същества и искаме да принадлежим към някаква група.
Това е интересна дихотомия, характерна единствено за човешките същества.
Ние сме социални същества и искаме да принадлежим към някаква група.
Въпреки това, ако тази група ви възпира, трябва да продължите напред, дори и това да означава да изгубите някои от тези връзки.
Причината за съществуването на нашия групов манталитет е главно в страха: страх от провал, страх от непознатото, страх от загуба.
Джо Витале
Като съзряващи не всички подлагаме на проверка системата на вярванията и убежденията си.
Всъщност можем да се въздържаме и да живеем в блажено неведение, че нещо липсва, докато някакъв катализатор не ни накара да се стреснем и да започнем да се питаме кои сме и в какво всъщност вярваме.
Това може да бъде недоволство като цяло от живота, който водим, особено ако той не отговаря точно на очакванията ни.
Или може да е нещо по-травматично от рода на развод или загуба на любим човек.
Катализатор може да бъде почти всичко, което поставя под въпрос това, за което през по-голямата част от живота си сме знаели, че е вярно.
Едно от прекрасните неща в това, да сме човешки същества, е че всички притежаваме способността да се променяме.
Джо Витале
Едно от най-важните неща, които можете да направите, за да превъзмогнете постоянното отлагане, е да спрете да се отдавате на фантазии.
Едно малко бягство е добро за душата, а въображението е мощно оръдие.
Въпреки това, да не правите нищо друго освен да мечтаете за бъдещи успехи, всъщност е проява на леност и в крайна сметка води до голям провал.
Едно малко бягство е добро за душата, а въображението е мощно оръдие.
Въпреки това, да не правите нищо друго освен да мечтаете за бъдещи успехи, всъщност е проява на леност и в крайна сметка води до голям провал.
Джо Витале
Властта да промените всеки един аспект от живота си е напълно във ваш контрол, но само ако промените мислите си.
Това може да означава също и промяна на асоциациите ви, но е необходимо, ако наистина искате да водите различно и по-добро съществувание.
За да преобразите живота си и да разкриете истинското си „аз“, първо трябва да преобразите ума.
Това може да означава също и промяна на асоциациите ви, но е необходимо, ако наистина искате да водите различно и по-добро съществувание.
За да преобразите живота си и да разкриете истинското си „аз“, първо трябва да преобразите ума.
Джо Витале
петък, 11 ноември 2011 г.
гледайки „Биология на вярата” на Брус Липтън, осъзнах нещо изключително просто – растежа и развитието се случват единствено, когато дадено животно или човек е спокоен.
Когато си в ситуация, в която трябва да се пазиш или защитаваш, то енергията ти автоматично се пренасочва към крайниците – подготвя те за борба или бягство.
Когато си в ситуация, в която трябва да се пазиш или защитаваш, то енергията ти автоматично се пренасочва към крайниците – подготвя те за борба или бягство.
Затова хората, които живеят под стрес се разболяват повече – защото остава недостатъчно енергия за имунната им система.
Всичко е проста еволюция.
Когато човек е спокоен, енергията му не изчезва някъде, а отива в развитие.
събота, 15 октомври 2011 г.
четвъртък, 15 септември 2011 г.
"Понякога е необходимо да напуснем, за да пристигнем.
Понякога - да се издигнем, за да разберем, че принадлежим на земята.
Понякога се прекланяме, за да разберем защо е необходимо да стоим изправени.
Понякога имаме нужда да сме разделени, за да разберем, че си принадлежим.
Понякога е нужно да видим нещо малко, за да осъзнаем голямото.
Понякога, за да разберем какво е правилно, е нужно да видим погрешното...
Защото понякога, е нужно да видим, за да повярваме!!!"
♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ...
Понякога - да се издигнем, за да разберем, че принадлежим на земята.
Понякога се прекланяме, за да разберем защо е необходимо да стоим изправени.
Понякога имаме нужда да сме разделени, за да разберем, че си принадлежим.
Понякога е нужно да видим нещо малко, за да осъзнаем голямото.
Понякога, за да разберем какво е правилно, е нужно да видим погрешното...
Защото понякога, е нужно да видим, за да повярваме!!!"
♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ... ♫ .ღ. ♫ ...
сряда, 29 юни 2011 г.
...Понякога си мисля, че може да я улучи дори със затворени очи. Когато съм го питал как го прави, той вдига рамене и не може да обясни. Казва само, че усеща накъде ще тръгне стрелата. Може да го прави цял ден. Но ако започна да му обяснявам неща от сорта на това, колко бърз е вятърът, на какво разстояние се намира мишената или пък че предишната нощ лъкът е бил навън, а нощта е била влажна и това ще повлияе на точността му, ами тогава той не може да уцели дори земята. Мисълта пречи на чувството.
Зед от Първото правило на магьосника
Зед от Първото правило на магьосника
събота, 18 юни 2011 г.
Organica Dobrostan: „Забравените”
Organica Dobrostan: „Забравените”: "Скъпи приятели, ето обещаната статия от Калин:
Имало е времена , в които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат „забравените”.
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
четвъртък, 16 юни 2011 г.
събота, 11 юни 2011 г.
- а ты умрешь?
- умру.
- и я умру?
- и ты тоже.
- а почему мы все умрём?
- просто мир так устроен. Кто-то рождается, кто-то умирает. Обычно те, кто старше, умирают раньше тех, кто младше.
- и что потом бывает в мире?
- всё то же самое, только с другими людьми.
- нет, я не хочу такой мир, мне он не нравится. Давай его переделаем.
- умру.
- и я умру?
- и ты тоже.
- а почему мы все умрём?
- просто мир так устроен. Кто-то рождается, кто-то умирает. Обычно те, кто старше, умирают раньше тех, кто младше.
- и что потом бывает в мире?
- всё то же самое, только с другими людьми.
- нет, я не хочу такой мир, мне он не нравится. Давай его переделаем.
петък, 10 юни 2011 г.
...Но работата е по-важна. Не разбираш ли колко е важна? Чест е да те допуснат да търсиш...Съществуват изисквания....
- Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.
- Не е така - каза Илейн, - а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена среда или връзка. Разбираш ли?
~
от научно фантастичен роман/разказ, в който през проходи и врати преминаваха в различни светове и ги изследваха.
- Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.
- Не е така - каза Илейн, - а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена среда или връзка. Разбираш ли?
~
от научно фантастичен роман/разказ, в който през проходи и врати преминаваха в различни светове и ги изследваха.
...Лично аз мисля, че го наградиха, за да ни покажат, че са ни простили.
- Че са ни простили ли?...За какво?
- За онова, което сторихме на тази прекрасна мирна планета...
- А какво сте й сторили?...Дали сте й медицината, грамотността и цивилизацията.
- И сега с малко повечко късмет тя може и да оцелее...
- Че са ни простили ли?...За какво?
- За онова, което сторихме на тази прекрасна мирна планета...
- А какво сте й сторили?...Дали сте й медицината, грамотността и цивилизацията.
- И сега с малко повечко късмет тя може и да оцелее...
Въпросът никога не опираше до правдата или до справедливостта.
Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението.
Не, основният въпрос бе честността, а тя като идея се коренеше много дълбоко.
Хората, приели дадена присъда, бяха длъжни да чувстват, че тя е постановена с честност.
Според Тег формулировки от типа `буквата на закона трябва да бъде спазена` бяха опасни по отношение на неговите принципи...
...съгласие, предсказуемо постоянство...лоялност горе и долу в йерархията.
...Изпълняваш задълженията си, защото си убеден в тяхната правота. Подчиняваш се не защото е нужна коректност, както може да се очаква, а заради моментната правота и справедливост.
Дюн
Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението.
Не, основният въпрос бе честността, а тя като идея се коренеше много дълбоко.
Хората, приели дадена присъда, бяха длъжни да чувстват, че тя е постановена с честност.
Според Тег формулировки от типа `буквата на закона трябва да бъде спазена` бяха опасни по отношение на неговите принципи...
...съгласие, предсказуемо постоянство...лоялност горе и долу в йерархията.
...Изпълняваш задълженията си, защото си убеден в тяхната правота. Подчиняваш се не защото е нужна коректност, както може да се очаква, а заради моментната правота и справедливост.
Дюн
Истинското бойно изкуство е призвано, избягвайки жестоката битка, да регулира всеобщото ки, да запазва мира, позволявайки на всичко в природата да расте и се развива. По такъв начин упражняването на всеки вид бойно изкуство не трябва да бъде самоцелно, за унищожаване на противника, напротив, трябва да възпитава в нас чувство на любов и уважение към околните.
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Който овладее тайната на айкидо във вселената и в самия себе си, той може да каже за себе си: Вселената – това съм аз… Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата вселена, хармонията на която не трябва да се наруши. Но в този миг, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен.
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
— Още не сте ми казали защо… защо Строителите строят.
Думите веднага светнаха на екрана, сякаш Компютрите отдавна се бяха подготвили да ги кажат.
— ЧОВЕЦИТЕ СА ЛЮБОПИТНИ. ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА ТОВА, ЧЕ СА ЧОВЕЦИ. СЪЩЕСТВАТА, ПОСТРОИЛИ ТАЗИ ВСЕЛЕНА, СА ГО НАПРАВИЛИ, ЗАЩОТО Е БИЛО НЕМИСЛИМО ДА НЕ ГО НАПРАВЯТ. СЪТВОРЕНИЕТО НЕ Е НЕЩО, КОЕТО БОГОВЕТЕ ВЪРШАТ, ТО Е НЕЩО, КОЕТО ТЕ СА.
— Ами после? Какво са направили после?
— Ние сме построили Вселената, нали? — рече тя. — Е, не точно ние — буците кокали и мозък, които представляваме, — а онова в нас, което ни прави такива, каквито сме. Онова нещо, което сънува, докато останалата част от нас спи.
Кин се усмихна.
Страта - Тери Пратчет
Някога той е бил пренаселен. И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем.
Хората винаги са мечтали, за обединен свят. Не беше.
Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия.
Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли.
Ким Арад
Страта - Тери Пратчет
Хората винаги са мечтали, за обединен свят. Не беше.
Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия.
Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли.
Ким Арад
Страта - Тери Пратчет
Море сокол пие вода на Вардаро.
Море сокол пие вода на Вардаро.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
Море ой соколе, ти юнашко пиле,
море не видели, юнак да помине.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
Юнак да помине с девет люти рани.
С девет люти рани, сите куршумлии.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
А десета рана со нож прободена.
А десета рана со нож прободена.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне
Frank Sinatra - Strangers in the night ( Lyrics english)
Strangers in the night exchanging glances
Wond'ring in the night
What were the chances we'd be sharing love
Before the night was through.
Something in your eyes was so inviting,
Something in your smile was so exciting,
Something in my heart,
Told me I must have you.
Strangers in the night, two lonely people
We were strangers in the night
Up to the moment
When we said our first hello.
Little did we know
Love was just a glance away,
A warm embracing dance away and -
Ever since that night we've been together.
Lovers at first sight, in love forever.
It turned out so right,
For strangers in the night.
Love was just a glance away,
A warm embracing dance away -
Ever since that night we've been together.
Lovers at first sight, in love forever.
It turned out so right,
For strangers in the night.
Do dody doby do
do doo de la
da da da da ya
Вместо това тя подкара кораба към Алосиманиус Синека, царство на ледове, сняг, потресаваща мозъка красота и зашеметяващ студ. Преходът от снежните долини на Лиска до подножието на Ледено-кристалните пирамиди на Састантуа е дълъг и отвратителен, дори ако човек е с реактивни ски и синекиански снежни хрътки. Но гледката от върха, гледката, която се открива към Глетчерните долини Стин, блестящата планина Призм и далечните ефирно играещи ледени светлинки, първоначално смразява ума, а после бавно го отпуска към неизпитани досега хоризонти на красотата. Трилиън почувства, че би могла да понесе бавното отпускане на мозъка си към неизпитани досега хоризонти на красотата.
Животът, Вселената и всичко останало
Градини и лозя
и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?
и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?
песен, пята от Гърни Халик
Величието е преходно явление.
То никога не е последователно.
Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение.
Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност.
Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват.
И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки.
Само иронията може да го раздвижи вътрешно.
Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.
Дюн
То никога не е последователно.
Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение.
Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност.
Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват.
И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки.
Само иронията може да го раздвижи вътрешно.
Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.
Дюн
сряда, 8 юни 2011 г.
Да Поддържаш Собственото Си Равновесие
Слушай, о, човеко, докато ти давам тайната, така че ти да не вкусиш промяната.
Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север).
Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг).
Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата.
А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката.
Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила.
Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила.
Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта.
~
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север).
Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг).
Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата.
А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката.
Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила.
Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила.
Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта.
~
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
I am
I am free,
like an angel,
and take on many forms
I laugh and I listen
I am never far away
I am never gone at all
I am a friend,
a good book,
or a pink and golden sunset
I am a mothers touch
and a fathers
helping hand
You know me
because
I am you
You are me
through
and through
I am unconditional love
and you
are too!
-~♥~ John T. Goltz { I Am} ƸӜƷ ☸ڿڰۣ—
like an angel,
and take on many forms
I laugh and I listen
I am never far away
I am never gone at all
I am a friend,
a good book,
or a pink and golden sunset
I am a mothers touch
and a fathers
helping hand
You know me
because
I am you
You are me
through
and through
I am unconditional love
and you
are too!
-~♥~ John T. Goltz { I Am} ƸӜƷ ☸ڿڰۣ—
вторник, 7 юни 2011 г.
Духовният Учител създава около себе си едно изключително мощно, животрептящо, магнетично поле, което те притегля към себе си чрез привличащата сила на Любовта и прогонва от теб всяко съмнение и главоблъсканици от типа: “Този Учител ли е или не?” В този миг ти не само вярваш, не само си убеден, а знаеш с душата си, че това е Учител в истинския смисъл на думата…
неделя, 5 юни 2011 г.
...- За какво друго мечтаеш, Таура? - попита загрижено Майлс.
- Да съм нормална - бавно отговори тя.
Майлс мълчеше.
- Не мога да ти дам онова, което аз самият аз не притежавам - отговори най-после той...
Не! Недей да искаш това. Искай да си истинска. Във всичко.
Да разбереш за какво си най-подходяща и да развиеш това си умение.
Да преодолееш слабостите си. Няма време за слабости...
Трябва ли да туря край на живота си заради това, че не мога да победя с голи ръце мъже с два пъти по-голямо тегло или да повдигна земята?
Нямам време за губене. И ти нямаш.
...- Тогава недей иска да бъдеш нормална - продължи разпалено Майлс и стана. Само губиш ценно време в безплодни мечти. Искай да бъдеш чудесна! Чудесна такава, каквато си.
сагата Воркосиган
- Да съм нормална - бавно отговори тя.
Майлс мълчеше.
- Не мога да ти дам онова, което аз самият аз не притежавам - отговори най-после той...
Не! Недей да искаш това. Искай да си истинска. Във всичко.
Да разбереш за какво си най-подходяща и да развиеш това си умение.
Да преодолееш слабостите си. Няма време за слабости...
Трябва ли да туря край на живота си заради това, че не мога да победя с голи ръце мъже с два пъти по-голямо тегло или да повдигна земята?
Нямам време за губене. И ти нямаш.
...- Тогава недей иска да бъдеш нормална - продължи разпалено Майлс и стана. Само губиш ценно време в безплодни мечти. Искай да бъдеш чудесна! Чудесна такава, каквато си.
сагата Воркосиган
събота, 4 юни 2011 г.
Едно беше сигурно - подхождаха си за спътници;
това съзвучие включваше добро здраве и лек характер, за да преодоляват несгодите;
весело предразположение, за да се наслаждават на всяко удоволствие;
както и взаимна обич и интелигентност - да ги предпазват от разочарованията на странстванията.
`Гордост и предразсъдъци`
Джейн Остин
това съзвучие включваше добро здраве и лек характер, за да преодоляват несгодите;
весело предразположение, за да се наслаждават на всяко удоволствие;
както и взаимна обич и интелигентност - да ги предпазват от разочарованията на странстванията.
`Гордост и предразсъдъци`
Джейн Остин
За тази разкошна звезда аз мечтаех, помня на онова замръзнало поле, сред локви кръв...
Аз имах приятел, влюбен до смърт в едно момиче...
"Мене, казва, не може да ме убият - опитай се да стреляш в звездното небе! Така и в мене..."
Разбира се, убиха го в края на краищата, но така да замахнеш - до звездите - е хубаво...
Никита Алексеевич Обозов
Прекрасната дама на Толстой
Аз имах приятел, влюбен до смърт в едно момиче...
"Мене, казва, не може да ме убият - опитай се да стреляш в звездното небе! Така и в мене..."
Разбира се, убиха го в края на краищата, но така да замахнеш - до звездите - е хубаво...
Никита Алексеевич Обозов
Прекрасната дама на Толстой
УТРО - Димчо Дебелянов
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
На запад изглежда се гордеят, че са победили природата;
те вероятно смятат, че ние едва ли не живеем сред враждебен свят, в който насила сме принудени да завоюваме от чуждия и зъл ред на нещата това, от което се нуждаем.
Това чувство е последица от навика и възпитанието на духа, затворен сред градските стени;
защото в градските условия, човек без да иска, насочва вниманието си върху своя собствен живот и дела, а това влече подире си изкуствено отчуждаване между него и природата, в чиито обятия е самият той.
те вероятно смятат, че ние едва ли не живеем сред враждебен свят, в който насила сме принудени да завоюваме от чуждия и зъл ред на нещата това, от което се нуждаем.
Това чувство е последица от навика и възпитанието на духа, затворен сред градските стени;
защото в градските условия, човек без да иска, насочва вниманието си върху своя собствен живот и дела, а това влече подире си изкуствено отчуждаване между него и природата, в чиито обятия е самият той.
петък, 3 юни 2011 г.
Винаги беше твърдял, че паниката е най-доброто средство за самосъхранение;
далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: " Какъв великолепен звяр!" и " Пис, пис, котенце".
Ринсуинд
Света на Диска
далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: " Какъв великолепен звяр!" и " Пис, пис, котенце".
Ринсуинд
Света на Диска
Така че огънят и последвалото го наводнение, което доунищожи всичко, останало неизгоряло и освен това прибави един изключителен зловонен лъх към проблемите на оцелелите, не сложиха края на града.
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Личността накрая достига до осъзнаването на факта, че духовното търсене на Истината никога не може да се извърши в света `там отвън` или в небесата `там горе` - колкото и чисти да са подбудите, колкото и искрено да е желанието, колкото и упорит и храбър да е търсещият.
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
По стените и тавана беше окачена толкова жива зеленина, че помещението приличаше на същинска горичка; отвред блестяха лъскави зрънца. Твърдите листа на бодлива зеленика, имел и бръшлян отразяваха светлината, сякаш там бяха разпръснати множество малки огледалца; а към комина се извиваха с гръмогласен рев такива пламъци, каквито това обикновено мъждукащо огнище ...не бе познавало...на много, много отминали зими.
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Ние дойдохме от Каладън - планета рай за нашата раса.
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
вторник, 31 май 2011 г.
Макнамара казвал, че едната група се състои от хора, които говорят предимно за предмети, втората — от хора, които говорят предимно за хора, и третата — от такива, които говорят предимно за идеи.
Според приятелят на Боби Кенеди, Робърт Макнамара, Кенеди е мислел, че светът е разделен на три групи хора…
събота, 28 май 2011 г.
Трийсет спици делят една главина.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще можеш да използваш каруцата.
Меси глината, за да направиш съд.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш съда.
Изрежи врати и прозорци, за да направиш стая.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш стаята.
Така ние се сдобиваме с Нещо, ала можем да го ползваме само чрез достойнствата на Нищото.
Следователно
дупката в центъра й ги прави полезни;
празнината вътре го прави полезен;
изгодата идва от онова, което го има;
полезността - от онова, което го няма.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще можеш да използваш каруцата.
Меси глината, за да направиш съд.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш съда.
Изрежи врати и прозорци, за да направиш стая.
Приспособи нищото вътре към непосредствената цел и ще разбереш как да ползваш стаята.
Така ние се сдобиваме с Нещо, ала можем да го ползваме само чрез достойнствата на Нищото.
Следователно
дупката в центъра й ги прави полезни;
празнината вътре го прави полезен;
изгодата идва от онова, което го има;
полезността - от онова, което го няма.
Това ще бъде нещо почти непоносимо.
Нещо ужасно и все пак красиво. Твърде красиво, за да се изкаже с думи.
... Ще бъде изкуство, което плаши...
толкова студено, че ще прободе сърцето със студа си.
...толкова горещо, че ще избухне като малко слънце, изгарящо в тъмнината на черепа.
... подобно изкуство би разрушило дребосъците.
Нещо ужасно и все пак красиво. Твърде красиво, за да се изкаже с думи.
... Ще бъде изкуство, което плаши...
толкова студено, че ще прободе сърцето със студа си.
...толкова горещо, че ще избухне като малко слънце, изгарящо в тъмнината на черепа.
... подобно изкуство би разрушило дребосъците.
...и се взря в самите пламъци - за първи път осъзна, колко са нетрайни;
в момента, в който се опиташ да задържиш образа им чист в съзнанието си, той се изплъзва и остава само най-смътно впечатление.
Сигурно точно така ни виждат и боговете.
Просто следи, чието съществуване е твърде кратко, за да спираш поглед върху тях.
из `Чун Куо` D.W.
в момента, в който се опиташ да задържиш образа им чист в съзнанието си, той се изплъзва и остава само най-смътно впечатление.
Сигурно точно така ни виждат и боговете.
Просто следи, чието съществуване е твърде кратко, за да спираш поглед върху тях.
из `Чун Куо` D.W.
петък, 27 май 2011 г.
`Носеха се напред, всеки с цял един свят върху плещите си.
...
Вече не бягаше, за да достигне емраниеца. Бягаше за всяко човешко същество в галактиката, включително и за тези, които все още не бяха родени.
...
Това не беше вик, а по-скоро неистов рев. С него прекоси финиша, на около 5 м пред съперника си.`
Олимпиецът
фантастичен разказ
...
Вече не бягаше, за да достигне емраниеца. Бягаше за всяко човешко същество в галактиката, включително и за тези, които все още не бяха родени.
...
Това не беше вик, а по-скоро неистов рев. С него прекоси финиша, на около 5 м пред съперника си.`
Олимпиецът
фантастичен разказ
Но никой не знаеше, че в безсънните си нощи байулата на империята прелистваше страниците на древните и четеше внимателно мислите на мъдреците отпреди хиляди години:
~
`Управникът да не става насилник, свободата да не става безначалие!`
~
`Както опитния кормчия води кораба между скали и водовъртежи, така и управникът да помни златната среда!`
~
`Само със силна и справедлива ръка се създава нещо годно да живее в мир и правда, в истина и радост.`
~
`Височината се издига върху низината. Как би съществувал високият сановник, ако няма опората на народа?`
~
`Този, който познава своята слава, но умее да бъде скромен, само той заслужава правото да управлява...`
Дъщерята на Калояна
~
`Управникът да не става насилник, свободата да не става безначалие!`
~
`Както опитния кормчия води кораба между скали и водовъртежи, така и управникът да помни златната среда!`
~
`Само със силна и справедлива ръка се създава нещо годно да живее в мир и правда, в истина и радост.`
~
`Височината се издига върху низината. Как би съществувал високият сановник, ако няма опората на народа?`
~
`Този, който познава своята слава, но умее да бъде скромен, само той заслужава правото да управлява...`
Дъщерята на Калояна
Кораб
Под него плакнат се лазури
Над него грее слънчев зной,
а той тревожен иска бури,
като че има в тях покой.
~
Над него грее слънчев зной,
а той тревожен иска бури,
като че има в тях покой.
~
сряда, 25 май 2011 г.
`Ех, земяни, мислеше си тя. Вие няма дори да узнаете, че бях тук. От това, което знаете, ще решите, че сте изоставени от цялата вселена. Но не позволявайте това да ви спре, хищници! Продължавайте борбата! Зъбете се на преследвачите си! И когато всичките ви оръжия свършат, хапете ги!`
Бей Кухуан
бунтовна синтианка
Бей Кухуан
бунтовна синтианка
Дивият Бреданензис имаше репутацията, че е ненаситно любопитен и пренебрегва с безразсъдна смелост всяка опасност.
Той не се боеше от това да умре, а от възможността да не успее да направи всичко, което би могъл, и да не успее да се изсмее на смъртта, когато тя дойдеше за него. Този последен жест бе важен.
.................................
Той не се боеше от това да умре, а от възможността да не успее да направи всичко, което би могъл, и да не успее да се изсмее на смъртта, когато тя дойдеше за него. Този последен жест бе важен.
.................................
Хакуърт вече беше свободен човек, който се луташе из аеродрума в емоционален ступор и успя да намери полета си като се остави единствено на същия стаден инстинкт, който отвеждаше всички местни до полетите им. Винаги, когато видеше повече от един гуейло да се спускат устремно в някаква посока, той просто тръгваше след тях, после пък други тръгваха подир него, и така се получи една тълпа чужденци сред стотиците пъти повече местни, докато накрая, два часа след обявеното за полета време, всички се струпаха на един изход и започнаха да се катерят в кораба`х`, който можеше и да не е техния кораб, но пък пасажерите вече имаха значително количествено превъзходство и можеха да го отвлекат до `х`, което си беше единствения начин да се справиш в `х`.
Пасаж от `Великото Учение`
`Древните като пожелали да заблести бляскавата добродетел из цялото царство, първо подредили добре своите княжества.
Като пожелали да подредят добре своите княжества, първо оправили отношенията в семействата си.
Като пожелали да оправят отношенията в семействата си, първо усъвършенствали характерите си.
Като пожелали да усъвършенстват характерите си, първо укрепили сърцата си.
Като пожелали да укрепят сърцата си, първо се устремили към искреност в помислите си.
Като пожелали искреност в помислите си, първо разширили неимоверно познанието си.
Това разширяване на познанието лежи в изследването на нещата.`
Като пожелали да подредят добре своите княжества, първо оправили отношенията в семействата си.
Като пожелали да оправят отношенията в семействата си, първо усъвършенствали характерите си.
Като пожелали да усъвършенстват характерите си, първо укрепили сърцата си.
Като пожелали да укрепят сърцата си, първо се устремили към искреност в помислите си.
Като пожелали искреност в помислите си, първо разширили неимоверно познанието си.
Това разширяване на познанието лежи в изследването на нещата.`
Да имаш дума за предмет, идея или чувство означава да ги разграничиш от всички други, да позволиш на човек да възприеме особеностите...думите буквално създават нещата или по-скоро създават начина, по който умовете разделят и подреждат неделимата цялост на света на отделни неща. Твърде често думите определят, какво виждаме и какво не.
The Broken God
...................................
The Broken God
...................................
Ако Бог е все можещ и всезнаещ, защо преди всичко не е сътворил вселената така, че да се получи точно онова, което му се иска?
Защо непрекъснато я преправя и се оплаква?
...Библията разкрива пределно ясно: библейският Бог е един мърляв занаятчия. Хич го няма, нито в замисъла, нито в изпълнението. Ако е имал конкуренция, щял е да изхвърчи от бизнеса.
из `Контакт`
на Карл Сейгън
Защо непрекъснато я преправя и се оплаква?
...Библията разкрива пределно ясно: библейският Бог е един мърляв занаятчия. Хич го няма, нито в замисъла, нито в изпълнението. Ако е имал конкуренция, щял е да изхвърчи от бизнеса.
из `Контакт`
на Карл Сейгън
`Защото, въпреки че единствено обществото бе способно да осигури стабилност и закрила на индивида, то единствено индивида, личността, притежаваше силата на моралния избор; силата да променя, която е най-съществената функция на живота му.`
.....................................
Урсула ле Гуин
„Освободеният“
.....................................
Урсула ле Гуин
„Освободеният“
Ето ги горите, древни като хълмовете,
загръщащи зелени слънчеви поляни.
И онези романтични стръмни бездни
по зеления хълм напреко на кедровата горичка.
Диво място! Свещено и омайно!
Като чезнеща луна на небосвода,
кат разплакана жена по демона-любовник!
...
Самюел Тейлър Колридж
1772-1834
англ. поет и критик
загръщащи зелени слънчеви поляни.
И онези романтични стръмни бездни
по зеления хълм напреко на кедровата горичка.
Диво място! Свещено и омайно!
Като чезнеща луна на небосвода,
кат разплакана жена по демона-любовник!
...
Самюел Тейлър Колридж
1772-1834
англ. поет и критик
Тези, които бягат и тези, които преследват, имат своя сезон.
Всеки от нас ловува и всеки от нас има своя ловец.
Ние всички сме плячка, ние всички сме хищници.
Внимателния ловец знае това и е предпазлив.
Плячката също се научава на смелост, каквато обикновено е непостижима за нея.
Освен това има късмет, намесват се и боговете...
.................................
Всеки от нас ловува и всеки от нас има своя ловец.
Ние всички сме плячка, ние всички сме хищници.
Внимателния ловец знае това и е предпазлив.
Плячката също се научава на смелост, каквато обикновено е непостижима за нея.
Освен това има късмет, намесват се и боговете...
.................................
Абонамент за:
Публикации (Atom)