и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?
песен, пята от Гърни Халик
Няма коментари:
Публикуване на коментар