Вместо това тя подкара кораба към Алосиманиус Синека, царство на ледове, сняг, потресаваща мозъка красота и зашеметяващ студ. Преходът от снежните долини на Лиска до подножието на Ледено-кристалните пирамиди на Састантуа е дълъг и отвратителен, дори ако човек е с реактивни ски и синекиански снежни хрътки. Но гледката от върха, гледката, която се открива към Глетчерните долини Стин, блестящата планина Призм и далечните ефирно играещи ледени светлинки, първоначално смразява ума, а после бавно го отпуска към неизпитани досега хоризонти на красотата. Трилиън почувства, че би могла да понесе бавното отпускане на мозъка си към неизпитани досега хоризонти на красотата.

Животът, Вселената и всичко останало