За тази разкошна звезда аз мечтаех, помня на онова замръзнало поле, сред локви кръв...
Аз имах приятел, влюбен до смърт в едно момиче...
"Мене, казва, не може да ме убият - опитай се да стреляш в звездното небе! Така и в мене..."
Разбира се, убиха го в края на краищата, но така да замахнеш - до звездите - е хубаво...
Никита Алексеевич Обозов
Прекрасната дама на Толстой
Няма коментари:
Публикуване на коментар