Имало е времена , в които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат „забравените”.
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
Няма коментари:
Публикуване на коментар