...Понякога си мисля, че може да я улучи дори със затворени очи. Когато съм го питал как го прави, той вдига рамене и не може да обясни. Казва само, че усеща накъде ще тръгне стрелата. Може да го прави цял ден. Но ако започна да му обяснявам неща от сорта на това, колко бърз е вятърът, на какво разстояние се намира мишената или пък че предишната нощ лъкът е бил навън, а нощта е била влажна и това ще повлияе на точността му, ами тогава той не може да уцели дори земята. Мисълта пречи на чувството.
Зед от Първото правило на магьосника
Отворих го и ме плисна в лицето, в гърдите, чак до душата, студеният и сладостен лъх на нощта.
Искаш ли да видиш, какво има да ти каже Вселената?
сряда, 29 юни 2011 г.
събота, 18 юни 2011 г.
Organica Dobrostan: „Забравените”
Organica Dobrostan: „Забравените”: "Скъпи приятели, ето обещаната статия от Калин:
Имало е времена , в които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат „забравените”.
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.
Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .
Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.
Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.
Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.
В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.
Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.
Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.
Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !
четвъртък, 16 юни 2011 г.
събота, 11 юни 2011 г.
- а ты умрешь?
- умру.
- и я умру?
- и ты тоже.
- а почему мы все умрём?
- просто мир так устроен. Кто-то рождается, кто-то умирает. Обычно те, кто старше, умирают раньше тех, кто младше.
- и что потом бывает в мире?
- всё то же самое, только с другими людьми.
- нет, я не хочу такой мир, мне он не нравится. Давай его переделаем.
- умру.
- и я умру?
- и ты тоже.
- а почему мы все умрём?
- просто мир так устроен. Кто-то рождается, кто-то умирает. Обычно те, кто старше, умирают раньше тех, кто младше.
- и что потом бывает в мире?
- всё то же самое, только с другими людьми.
- нет, я не хочу такой мир, мне он не нравится. Давай его переделаем.
петък, 10 юни 2011 г.
...Но работата е по-важна. Не разбираш ли колко е важна? Чест е да те допуснат да търсиш...Съществуват изисквания....
- Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.
- Не е така - каза Илейн, - а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена среда или връзка. Разбираш ли?
~
от научно фантастичен роман/разказ, в който през проходи и врати преминаваха в различни светове и ги изследваха.
- Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.
- Не е така - каза Илейн, - а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена среда или връзка. Разбираш ли?
~
от научно фантастичен роман/разказ, в който през проходи и врати преминаваха в различни светове и ги изследваха.
...Лично аз мисля, че го наградиха, за да ни покажат, че са ни простили.
- Че са ни простили ли?...За какво?
- За онова, което сторихме на тази прекрасна мирна планета...
- А какво сте й сторили?...Дали сте й медицината, грамотността и цивилизацията.
- И сега с малко повечко късмет тя може и да оцелее...
- Че са ни простили ли?...За какво?
- За онова, което сторихме на тази прекрасна мирна планета...
- А какво сте й сторили?...Дали сте й медицината, грамотността и цивилизацията.
- И сега с малко повечко късмет тя може и да оцелее...
Въпросът никога не опираше до правдата или до справедливостта.
Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението.
Не, основният въпрос бе честността, а тя като идея се коренеше много дълбоко.
Хората, приели дадена присъда, бяха длъжни да чувстват, че тя е постановена с честност.
Според Тег формулировки от типа `буквата на закона трябва да бъде спазена` бяха опасни по отношение на неговите принципи...
...съгласие, предсказуемо постоянство...лоялност горе и долу в йерархията.
...Изпълняваш задълженията си, защото си убеден в тяхната правота. Подчиняваш се не защото е нужна коректност, както може да се очаква, а заради моментната правота и справедливост.
Дюн
Защото правдата се нуждаеше от правосъдие и закон, а законът би могъл да се окаже капризна държанка, подвластна на хрумванията и предразсъдъците на онези, в чиито ръце е управлението.
Не, основният въпрос бе честността, а тя като идея се коренеше много дълбоко.
Хората, приели дадена присъда, бяха длъжни да чувстват, че тя е постановена с честност.
Според Тег формулировки от типа `буквата на закона трябва да бъде спазена` бяха опасни по отношение на неговите принципи...
...съгласие, предсказуемо постоянство...лоялност горе и долу в йерархията.
...Изпълняваш задълженията си, защото си убеден в тяхната правота. Подчиняваш се не защото е нужна коректност, както може да се очаква, а заради моментната правота и справедливост.
Дюн
Истинското бойно изкуство е призвано, избягвайки жестоката битка, да регулира всеобщото ки, да запазва мира, позволявайки на всичко в природата да расте и се развива. По такъв начин упражняването на всеки вид бойно изкуство не трябва да бъде самоцелно, за унищожаване на противника, напротив, трябва да възпитава в нас чувство на любов и уважение към околните.
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Който овладее тайната на айкидо във вселената и в самия себе си, той може да каже за себе си: Вселената – това съм аз… Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата вселена, хармонията на която не трябва да се наруши. Но в този миг, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен.
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
Морихей Уешиба, създател на Айкидо
— Още не сте ми казали защо… защо Строителите строят.
Думите веднага светнаха на екрана, сякаш Компютрите отдавна се бяха подготвили да ги кажат.
— ЧОВЕЦИТЕ СА ЛЮБОПИТНИ. ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА ТОВА, ЧЕ СА ЧОВЕЦИ. СЪЩЕСТВАТА, ПОСТРОИЛИ ТАЗИ ВСЕЛЕНА, СА ГО НАПРАВИЛИ, ЗАЩОТО Е БИЛО НЕМИСЛИМО ДА НЕ ГО НАПРАВЯТ. СЪТВОРЕНИЕТО НЕ Е НЕЩО, КОЕТО БОГОВЕТЕ ВЪРШАТ, ТО Е НЕЩО, КОЕТО ТЕ СА.
— Ами после? Какво са направили после?
— Ние сме построили Вселената, нали? — рече тя. — Е, не точно ние — буците кокали и мозък, които представляваме, — а онова в нас, което ни прави такива, каквито сме. Онова нещо, което сънува, докато останалата част от нас спи.
Кин се усмихна.
Страта - Тери Пратчет
Някога той е бил пренаселен. И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем.
Хората винаги са мечтали, за обединен свят. Не беше.
Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия.
Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли.
Ким Арад
Страта - Тери Пратчет
Хората винаги са мечтали, за обединен свят. Не беше.
Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия.
Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли.
Ким Арад
Страта - Тери Пратчет
Море сокол пие вода на Вардаро.
Море сокол пие вода на Вардаро.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
Море ой соколе, ти юнашко пиле,
море не видели, юнак да помине.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
Юнак да помине с девет люти рани.
С девет люти рани, сите куршумлии.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.
А десета рана со нож прободена.
А десета рана со нож прободена.
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне
Frank Sinatra - Strangers in the night ( Lyrics english)
Strangers in the night exchanging glances
Wond'ring in the night
What were the chances we'd be sharing love
Before the night was through.
Something in your eyes was so inviting,
Something in your smile was so exciting,
Something in my heart,
Told me I must have you.
Strangers in the night, two lonely people
We were strangers in the night
Up to the moment
When we said our first hello.
Little did we know
Love was just a glance away,
A warm embracing dance away and -
Ever since that night we've been together.
Lovers at first sight, in love forever.
It turned out so right,
For strangers in the night.
Love was just a glance away,
A warm embracing dance away -
Ever since that night we've been together.
Lovers at first sight, in love forever.
It turned out so right,
For strangers in the night.
Do dody doby do
do doo de la
da da da da ya
Вместо това тя подкара кораба към Алосиманиус Синека, царство на ледове, сняг, потресаваща мозъка красота и зашеметяващ студ. Преходът от снежните долини на Лиска до подножието на Ледено-кристалните пирамиди на Састантуа е дълъг и отвратителен, дори ако човек е с реактивни ски и синекиански снежни хрътки. Но гледката от върха, гледката, която се открива към Глетчерните долини Стин, блестящата планина Призм и далечните ефирно играещи ледени светлинки, първоначално смразява ума, а после бавно го отпуска към неизпитани досега хоризонти на красотата. Трилиън почувства, че би могла да понесе бавното отпускане на мозъка си към неизпитани досега хоризонти на красотата.
Животът, Вселената и всичко останало
Градини и лозя
и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?
и едрогърди хубавици,
и чашата препълнена пред мен.
Защо ли бръщолевя за сражения?
За планини, превърнати във прах?
Защо ми парят тез сълзи?
Разтвориха се небесата.
Посипаха ни с благодат.
И само длани да простра и да събирам.
Защо пак мисля за засади
и за отрови сипани в бокали?
Защо тежат ми тез години?
На любовта ръцете дават знак,
разголени и млади.
И раят обещава ми наслади.
Защо тогава спомням си за белезите стари?
И все сънувам стари грехове…
Защо насън ме мъчат страхове?
песен, пята от Гърни Халик
Величието е преходно явление.
То никога не е последователно.
Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение.
Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност.
Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват.
И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки.
Само иронията може да го раздвижи вътрешно.
Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.
Дюн
То никога не е последователно.
Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение.
Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност.
Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват.
И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки.
Само иронията може да го раздвижи вътрешно.
Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.
Дюн
сряда, 8 юни 2011 г.
Да Поддържаш Собственото Си Равновесие
Слушай, о, човеко, докато ти давам тайната, така че ти да не вкусиш промяната.
Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север).
Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг).
Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата.
А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката.
Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила.
Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила.
Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта.
~
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север).
Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг).
Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата.
А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката.
Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила.
Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила.
Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта.
~
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
I am
I am free,
like an angel,
and take on many forms
I laugh and I listen
I am never far away
I am never gone at all
I am a friend,
a good book,
or a pink and golden sunset
I am a mothers touch
and a fathers
helping hand
You know me
because
I am you
You are me
through
and through
I am unconditional love
and you
are too!
-~♥~ John T. Goltz { I Am} ƸӜƷ ☸ڿڰۣ—
like an angel,
and take on many forms
I laugh and I listen
I am never far away
I am never gone at all
I am a friend,
a good book,
or a pink and golden sunset
I am a mothers touch
and a fathers
helping hand
You know me
because
I am you
You are me
through
and through
I am unconditional love
and you
are too!
-~♥~ John T. Goltz { I Am} ƸӜƷ ☸ڿڰۣ—
вторник, 7 юни 2011 г.
Духовният Учител създава около себе си едно изключително мощно, животрептящо, магнетично поле, което те притегля към себе си чрез привличащата сила на Любовта и прогонва от теб всяко съмнение и главоблъсканици от типа: “Този Учител ли е или не?” В този миг ти не само вярваш, не само си убеден, а знаеш с душата си, че това е Учител в истинския смисъл на думата…
неделя, 5 юни 2011 г.
...- За какво друго мечтаеш, Таура? - попита загрижено Майлс.
- Да съм нормална - бавно отговори тя.
Майлс мълчеше.
- Не мога да ти дам онова, което аз самият аз не притежавам - отговори най-после той...
Не! Недей да искаш това. Искай да си истинска. Във всичко.
Да разбереш за какво си най-подходяща и да развиеш това си умение.
Да преодолееш слабостите си. Няма време за слабости...
Трябва ли да туря край на живота си заради това, че не мога да победя с голи ръце мъже с два пъти по-голямо тегло или да повдигна земята?
Нямам време за губене. И ти нямаш.
...- Тогава недей иска да бъдеш нормална - продължи разпалено Майлс и стана. Само губиш ценно време в безплодни мечти. Искай да бъдеш чудесна! Чудесна такава, каквато си.
сагата Воркосиган
- Да съм нормална - бавно отговори тя.
Майлс мълчеше.
- Не мога да ти дам онова, което аз самият аз не притежавам - отговори най-после той...
Не! Недей да искаш това. Искай да си истинска. Във всичко.
Да разбереш за какво си най-подходяща и да развиеш това си умение.
Да преодолееш слабостите си. Няма време за слабости...
Трябва ли да туря край на живота си заради това, че не мога да победя с голи ръце мъже с два пъти по-голямо тегло или да повдигна земята?
Нямам време за губене. И ти нямаш.
...- Тогава недей иска да бъдеш нормална - продължи разпалено Майлс и стана. Само губиш ценно време в безплодни мечти. Искай да бъдеш чудесна! Чудесна такава, каквато си.
сагата Воркосиган
събота, 4 юни 2011 г.
Едно беше сигурно - подхождаха си за спътници;
това съзвучие включваше добро здраве и лек характер, за да преодоляват несгодите;
весело предразположение, за да се наслаждават на всяко удоволствие;
както и взаимна обич и интелигентност - да ги предпазват от разочарованията на странстванията.
`Гордост и предразсъдъци`
Джейн Остин
това съзвучие включваше добро здраве и лек характер, за да преодоляват несгодите;
весело предразположение, за да се наслаждават на всяко удоволствие;
както и взаимна обич и интелигентност - да ги предпазват от разочарованията на странстванията.
`Гордост и предразсъдъци`
Джейн Остин
За тази разкошна звезда аз мечтаех, помня на онова замръзнало поле, сред локви кръв...
Аз имах приятел, влюбен до смърт в едно момиче...
"Мене, казва, не може да ме убият - опитай се да стреляш в звездното небе! Така и в мене..."
Разбира се, убиха го в края на краищата, но така да замахнеш - до звездите - е хубаво...
Никита Алексеевич Обозов
Прекрасната дама на Толстой
Аз имах приятел, влюбен до смърт в едно момиче...
"Мене, казва, не може да ме убият - опитай се да стреляш в звездното небе! Така и в мене..."
Разбира се, убиха го в края на краищата, но така да замахнеш - до звездите - е хубаво...
Никита Алексеевич Обозов
Прекрасната дама на Толстой
УТРО - Димчо Дебелянов
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
На запад изглежда се гордеят, че са победили природата;
те вероятно смятат, че ние едва ли не живеем сред враждебен свят, в който насила сме принудени да завоюваме от чуждия и зъл ред на нещата това, от което се нуждаем.
Това чувство е последица от навика и възпитанието на духа, затворен сред градските стени;
защото в градските условия, човек без да иска, насочва вниманието си върху своя собствен живот и дела, а това влече подире си изкуствено отчуждаване между него и природата, в чиито обятия е самият той.
те вероятно смятат, че ние едва ли не живеем сред враждебен свят, в който насила сме принудени да завоюваме от чуждия и зъл ред на нещата това, от което се нуждаем.
Това чувство е последица от навика и възпитанието на духа, затворен сред градските стени;
защото в градските условия, човек без да иска, насочва вниманието си върху своя собствен живот и дела, а това влече подире си изкуствено отчуждаване между него и природата, в чиито обятия е самият той.
петък, 3 юни 2011 г.
Винаги беше твърдял, че паниката е най-доброто средство за самосъхранение;
далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: " Какъв великолепен звяр!" и " Пис, пис, котенце".
Ринсуинд
Света на Диска
далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: " Какъв великолепен звяр!" и " Пис, пис, котенце".
Ринсуинд
Света на Диска
Така че огънят и последвалото го наводнение, което доунищожи всичко, останало неизгоряло и освен това прибави един изключителен зловонен лъх към проблемите на оцелелите, не сложиха края на града.
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Личността накрая достига до осъзнаването на факта, че духовното търсене на Истината никога не може да се извърши в света `там отвън` или в небесата `там горе` - колкото и чисти да са подбудите, колкото и искрено да е желанието, колкото и упорит и храбър да е търсещият.
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
По стените и тавана беше окачена толкова жива зеленина, че помещението приличаше на същинска горичка; отвред блестяха лъскави зрънца. Твърдите листа на бодлива зеленика, имел и бръшлян отразяваха светлината, сякаш там бяха разпръснати множество малки огледалца; а към комина се извиваха с гръмогласен рев такива пламъци, каквито това обикновено мъждукащо огнище ...не бе познавало...на много, много отминали зими.
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Ние дойдохме от Каладън - планета рай за нашата раса.
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
Абонамент за:
Публикации (Atom)