The emerald tablets have the combined wisdom and knowledge of the other members of the council of 13. 

Seshat also contributed to the tablets. 

She understood that a civilization ignorant of the truth and especially of its own history becomes stagnant and easily programmed and manipulated. 

Her knowledge helped countless civilizations build libraries and records of their own species and the truth of the cosmos so their descendants can understand who they are and the history of their people. 

This is how civilizations remain in alignment with their source and evolve organically.

You never touch a woman who’s intoxicated, 

never put your hands on them in anger, 

never take what you want without their consent.

Първата стъпка не те отвежда там, където искаш, но те отмества от там, където си. 

-

Алехандро Ходоровски

The perfect man

Capable. 

Confident. 

Believes in me. 

Patient. 

Family-focused. 

Likes me as I am. 

Funny. 

Good with his hands. 

Very, very good with his hands & tongue.

...

Заради третият закон на Магията: Когато случайно видиш човек с дълга бяла брада да отваря някаква порта, по-добре влез през портата! Много внимателно!
Спазвам този закон.

*

Розмари Де Мео

 

За лявото...

Един пост на Явор Ганчев, относно манифеста на ново ляво формирование, наречено "Прогрес":

Има хора, които искат отново да се борят с бедността, като направят богатите по-бедни, да се борят с неравенството, като преразпределят, да повишават стандарта, като увеличават участието на държавата в икономиката, да повишават доходи, като вдигат минимални заплати и осигурителни прагове, и да направят образованието и здравеопазването добро и достъпно, като го направят всичко друго, но не и свободна дейност между свободни хора.

Всички тези неща са се проваляли - и продължават да се провалят винаги, навсякъде, безотказно.

Това, което работи, винаги е обратното на всичко, написано в този манифест. 

Въпреки това ентусиазмът на всяко ново поколение революционери не стихва, не се учи от уроците на миналото, не се учи и от очевидни ежедневни неща, с които се сблъсква всеки от нас.

 
Защото целта не е равенство, а грабеж, наричан за благозвучие преразпределение. 

Познайте кой ще иска да преразпределя и кой е този, който е убеден в собственото си морално превъзходство, че да отсъжда как е справедливо да се преразпределя.

И целта не е справедливост, а грабеж, наричан за благозвучие социална справедливост. 

Познайте кой иска да е съдията на тази справедливост. 

Кой вече се е самоназначил за такъв съдия - нали моралното превъзходство е на негова страна.

 
И целта не е премахване на бедността, а грабеж, с който да се финансира тяхната, наричана така за благозвучие, борба с бедността.

Bob Marley* was once asked if there was a perfect woman.
And he replied
Who cares about perfection?
- Even the moon is not perfect, it is full of craters.
What about the sea? very beautiful, but very salty and dark in the depths.
And what about heaven? Always so infinite, that is, the most beautiful things are not perfect, they are special and every woman, every man and every human being chooses who is special in his life.
Stop trying to be "perfect." Better try to be free and live doing what you like, without trying to please others.

* не се знае дали наистина е питан и дали точно той е отговорил, но звучи хубаво =) 

"Хубавото на цивилизацията е, че държи хората цивилизовани. Като премахнеш едното, не можеш да разчиташ на другото.

... Работата е там, че ние сме хора. Племенни същества сме. Колкото по-уредени са нещата, толкова по-голямо е племето ти. Всички хора в твоята банда или в твоята страна. Всички на твоята планета. А после идва хаосът и племето отново се смалява."

---

Еймъс/ Експанзията

"Най-бляскавите умове на Слънчевата система се взираха в данните с увиснали ченета и причината никой още да не се паникьосва беше, че не можеха да стигнат до съгласие за какво трябва да се паникьосват."

Експанзията - Войната на Калибан

За добрите и злите

Из писанията на Сетая Брат - от тук

Исках да кажа, че би било хубаво децата ми да умеят да разграничават доброто от злото, както и да знаят те самите те от коя страна стоят. Понеже те, страните, не са фиксирани завинаги и във всеки момент могат да се сменят. Затова ги уча на някакви такива лично мои субективни наблюдения и истини:
Откъдето минат, тъмните хора сеят разкол и деление, докато добрите събират. Край едните има компании, смях, трапези и празненства, а покрай другите все нещо се разпада или недостига.
За да наложат принципите, вярата или навиците си, злите хора забраняват. Добродетелите на недобродетелните не могат да виреят без забрани и за тях все някой трябва да бъде изключен, изолиран, затворен и заглушен. Добрите живеят според доброто си и то се самоналага, докато лошите защитават позиции, настоявайки противоположното да изчезне и да умре. Старата учителка на сина ми по пиано например искаше хората, които са против маските, да бъдат обесени от Харбър Бридж, а разни други познати настояваха антиваХърите (или руснаците) да бъдат пращани в затвора. Чудесни примери за зло.
Животът на падналите ангели се развива в низходяща спирала. Времето отнема от лошите хора, така че те имат все по-малко влияние, близки и преживявания край себе си, докато при добрите е обратното - тяхната спирала се разгръща настрани и нагоре като корона на дърво и с годините те привличат към себе си все повече изобилие, приятели, спомени.
Злонамерените ползват грозен речник с агресивни, обидни и унизителни думи, с които да критикуват, раняват и клеветят. Навремето, когато и аз бях грозна вътрешно, правех същото - използвах словото си като оръжие - та затова съм наясно как изглежда това. Няма нищо по-лошо от грамотен лош, понеже той върти меча най-добре и нанася най-дълбоки рани. Сега вече знам, че с образованието и прогреса вървят големи отговорности и колкото повече качествен живот трупа някой, толкова повече дисциплина му трябва.

The one you chose for partner

 

из дневниците на Сетая Брат - за добрите и лошите

Навремето, когато дойде ред да обсъждам с децата въпросите за добрите и лошите хора, и за омразата и любовта, аз им казах следното (и още им го казвам): светът се движи от съзидателна сила, наричана светлина и се руши от противодействаща сила, наричана тъмнина. Двете съществуват заедно, но у всеки човек балансът им е различен. Има хора например, в душите на които няма грам светлина и на празното място се е настанил мракът. Има и такива квартали, и цели държави дори. Как се разпознават? Лесно.

 
Омразата е липса на любов, лошото е липса на добро, болното е отсъствие на здраве и така нататък, простичко е. Колкото по-малко ум, морал и сила има някой (или някъде), толкова повече глупост, падение и слабост го владеят. На такъв човек и думите, и делата са празни и разрушителни.

Не знам дали е педагогично да се постъпва така и не се интересувам, но когато говорим с децата си за живота, винаги им даваме реални примери от непосредственото обкръжение. Използваме имена, случки, познати, роднини, а понякога и непознати в интернет. Едно от най-важните умения на този свят е да се разпознават и отбягват мрачните хора и бездуховните територии, защото са вредни за здравето.

 
В природата например веднага се вижда разликата - там, където има светлина, всичко расте, множи се и прогресира. Пъстро е. Пее, лети и цъфти. Там пък, където светлината отсъства, е влажно, сиво и гнило. Така са и хората. Понякога дори начинът, по който говорят и пишат сенчестите душѝ - грубо, неграмотно, обидно - разнася зловонието на плесени.

 
И накрая, уменията. Съзидателните, светлите хора, те винаги могат нещо. Кой пише, кой рисува, кой танцува, кой къщи строи - уменията им се виждат отдалече и с каквото и да се захванат, ръцете им се пълнят с плодове. Тези хора имат библиотеки, работилници, лодки; имат хобита, които на драго сърце споделят. Другите, от друга страна, нямат нищо и това ги ядосва. Завиждат, бунтуват се, чувстват се ощетени и непрекъснато се опитват да крадат или да отразяват чуждата светлина. Това е нещо, което все не спирам да повтарям на децата си - видите ли някой да подражава, да копира или да брои кюфтетата в чуждата паница, бягайте. Бягайте надалече, защото у такива хора отсъства светлина и вие не само, че не можете да им дадете (понеже тя не се предава, а се генерира), ами те ще вземат и вашата.

 
Когато лошите хора станат повече от добрите, настават времена като сегашните - нищоправци грачат в мрака и търсят светлина, а като намерят, изяждат я. Тези, дето нищо не умеят (освен да зяпат в телевизора), скачат срещу всички, дето нещо са постигнали. Цели армии от индивиди с отсъстваща душа гонят, хулят и забраняват духовните, щото да спрат най-сетне да ги заслепяват с блясъка си.

 
Демокрацията например е измислица на нищоправци, с която те са се надявали поне малко да се издигнат до можещите или пък тях да дръпнат надолу към дъното си, няма значение. Това е легализиран паразитизъм и илюзия за равенство, а е илюзия, понеже светлината и тъмнината просто няма как да са равни - те се изключват взаимно. Човекът с нулеви постижения няма същата стойност и същото право на мнение, както човекът с истински постижения. 

В природата не е като в интернет - там стойността и правото на каквото и да било трябва да се заслужат.

Тази война между съзиданието и разрушението сега не е нова и няма да е последна - води се от памтивека и всеки път, когато достигне краен предел, нещата се обръщат. И скоро пак ще се случи - тъмнината ще се пръсне навсякъде, от което ще се разреди, светлината ще остане в един-единствен лъч и силата ѝ ще се концентрира, и хоп!, посоката ще се смени. Което някак ми напомня за следните думи на Мартин Лутър Кинг:

“Да се отвръща на омразата с омраза прави омразата по-силна и добавя по-дълбок мрак към и без това беззвездното небе. Мракът не може да се разсее с още мрак - на това е способна само светлината. Омразата не може да се прогони с още омраза - на това е способна само любовта. От омразата се ражда нова омраза, насилието ражда още насилие, а непримиримостта предизвиква още непримиримост в една нескончаема спирала на разрушение”.
Край на съботната литургия.

---

от тук: settaya.bratt

„Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, 

а в това да не трябва да прави това, което не иска.“ 

– Жан-Жак Русо

В моите паралелки има минимум насилие и ще ви кажа защо - ние просто не ги оставяме със свободно време. Цялата тази енергия впрягаме в творчество, когато имахме нормален учебен процес. Люти врагове станаха чудесни приятели, защото правехме заедно спектакли, сцени с бойни изкуства, танци, песни или рисуване. Всеки бе впряган според способностите си и съвместният труд ги сближаваше по уникален начин.

Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.

Творецът е създател. Паразитът е крадец.

Творецът живее заради своята работа. Той няма нужда от други хора. Неговата първостепенна цел е вътре в самия него.

Паразитът живее живот втора употреба. Той има нужда от другите. Другите се превръщат в негов първостепенен мотив.

Творецът има нужда на първо място от независимост. Мислещият разум не може да работи под никаква форма на принуда. Той не може да бъде обуздаван, жертван или подчиняван на каквито и да е съображения. Той изисква пълна независимост на действието и мотива. За твореца всички отношения с хора са второстепенни.

Посредственият човек има нужда на първо място да си осигури връзки с хората, които да го „хранят“. За него отношенията с хората имат първостепенно значение. Той твърди, че човекът съществува, за да служи на другите. Той проповядва алтруизъм.

АЛТРУИЗМЪТ Е ДОКТРИНА, КОЯТО ИЗИСКВА ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗА ДРУГИТЕ И ДА ПОСТАВЯ ДРУГИТЕ НАД СЕБЕ СИ.

На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ.

Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма.

Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.

На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява.

Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът – да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си.

И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал, под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива.

Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота.

ИЗБОРЪТ НЕ Е МЕЖДУ САМОЖЕРТВА И ГОСПОДСТВО.

ИЗБОРЪТ Е МЕЖДУ НЕЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМОСТ.

Между принципите на твореца и принципите на посредствения човек.

Принципите на твореца се опират върху нуждите на мислещия разум, позволяващ на човека да оцелява.

Принципите на посредствения човек се градят върху нуждите на разум, неспособен да оцелява.

Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора.

Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо. Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.

Но на хората се натрапва, че посредствените личности – тирани, императори, диктатори – са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.

От самото начало на историята двамата противници се изправили един срещу друг: творецът и посредственият човек. Щом първобитният творец изобретил колелото, първобитният посредствен човек реагирал, като изобретил алтруизма.

Творецът – отричан, отхвърлян, преследван и експлоатиран – не се отказвал, продължавал напред и отдавал енергията си за развитието на цялото човечество.

Посредственият човек само пречел на този процес. Този двубой има още едно име: индивидът срещу колектива.

„ОБЩОТО БЛАГО“ НА КОЛЕКТИВА – РАСА, КЛАСА ИЛИ ДЪРЖАВА – Е ПРЕТЕКСТ И ОПРАВДАНИЕ НА ВСЯКА ТИРАНИЯ, НАЛАГАНА НАД ХОРАТА.

ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА В ИСТОРИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ В ИМЕТО НА АЛТРУИСТИЧЕН МОТИВ.


Цивилизацията е напредък към общество с неприкосновен личен живот.

Дивакът прекарва целия си живот заедно със себеподобните и съществуването му се подчинява на законите на племето.

Цивилизацията е процес на освобождаване на човека от другите хора.

НЕ ПРИЗНАВАМ НИКАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ХОРАТА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЕДНО: ДА ЗАЧИТАМ СВОБОДАТА ИМ И ДА НЯМАМ НИЩО ОБЩО С ОБЩЕСТВО ОТ РОБИ.

---
из „Изворът“, 1943

Айн Ранд

източник 

Движещата сила е способността да се твори.

---

Ayn Rand

Човекът може да оцелее само чрез разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие. Животните си осигуряват храна със сила.

Човекът няма нокти, бивни, рога, няма груба мускулна сила. Той трябва да засее храната си или да си я набави с лов. За да засее, има нужда от мисловен процес. За да ловува, има нужда от оръжия, а за да изкове оръжията – от мисловен процес.

От най-всекидневните неща до най-висшата религиозна абстракция, от колелото до небостъргача, всичко, което сме ние, всичко, което притежаваме, произтича от едно единствено качество на човека – функцията на мислещия разум.

Но разумът е присъщ на индивида. Няма такова нещо като колективен ум. Няма такова нещо като колективна мисъл. Съгласието, постигнато от група хора, е само компромис или средно аритметично от много индивидуални мисли. То е вторично следствие.

Първостепенното действие – мисловният процес – се извършва от отделния човек.

---

Айн Ранд

WYN


He stood out in a field of death. Just like all the others, identical in their military clothing, but he was different. Somehow.

Something drew me to him. It pounded through my blood, growing louder and stronger with every step closer that I took.

It’s him, it whispered at the back of my cluttered mind. Some old instinct I’d long forgotten.

See him. See him.

And when finally I did, I knew him instantly.

When I saw him, I recognized him straight away. Even if his face wasn’t yet familiar to me.

He was mine.

He was everything.

***
"Soul Eater" - Lily Mayne

"... Now, how are you?”

What a question.

For simplicity’s sake, I tell her I’m good.

***

-С добро към доброто, в името на светлината, в името на правото дело, да ти донесе радост нашия дар, Дея от Ада, да бъдат благословени годините ти живот, и да е светъл друмът ти… И нека жаждата за знания със светлината на истината, да огрява пътя ти, дете…

Академия на Проклятията 5 

Елена Звездная