В моите паралелки има минимум насилие и ще ви кажа защо - ние просто не ги оставяме със свободно време. Цялата тази енергия впрягаме в творчество, когато имахме нормален учебен процес. Люти врагове станаха чудесни приятели, защото правехме заедно спектакли, сцени с бойни изкуства, танци, песни или рисуване. Всеки бе впряган според способностите си и съвместният труд ги сближаваше по уникален начин.