из дневниците на Сетая Брат - за добрите и лошите

Навремето, когато дойде ред да обсъждам с децата въпросите за добрите и лошите хора, и за омразата и любовта, аз им казах следното (и още им го казвам): светът се движи от съзидателна сила, наричана светлина и се руши от противодействаща сила, наричана тъмнина. Двете съществуват заедно, но у всеки човек балансът им е различен. Има хора например, в душите на които няма грам светлина и на празното място се е настанил мракът. Има и такива квартали, и цели държави дори. Как се разпознават? Лесно.

 
Омразата е липса на любов, лошото е липса на добро, болното е отсъствие на здраве и така нататък, простичко е. Колкото по-малко ум, морал и сила има някой (или някъде), толкова повече глупост, падение и слабост го владеят. На такъв човек и думите, и делата са празни и разрушителни.

Не знам дали е педагогично да се постъпва така и не се интересувам, но когато говорим с децата си за живота, винаги им даваме реални примери от непосредственото обкръжение. Използваме имена, случки, познати, роднини, а понякога и непознати в интернет. Едно от най-важните умения на този свят е да се разпознават и отбягват мрачните хора и бездуховните територии, защото са вредни за здравето.

 
В природата например веднага се вижда разликата - там, където има светлина, всичко расте, множи се и прогресира. Пъстро е. Пее, лети и цъфти. Там пък, където светлината отсъства, е влажно, сиво и гнило. Така са и хората. Понякога дори начинът, по който говорят и пишат сенчестите душѝ - грубо, неграмотно, обидно - разнася зловонието на плесени.

 
И накрая, уменията. Съзидателните, светлите хора, те винаги могат нещо. Кой пише, кой рисува, кой танцува, кой къщи строи - уменията им се виждат отдалече и с каквото и да се захванат, ръцете им се пълнят с плодове. Тези хора имат библиотеки, работилници, лодки; имат хобита, които на драго сърце споделят. Другите, от друга страна, нямат нищо и това ги ядосва. Завиждат, бунтуват се, чувстват се ощетени и непрекъснато се опитват да крадат или да отразяват чуждата светлина. Това е нещо, което все не спирам да повтарям на децата си - видите ли някой да подражава, да копира или да брои кюфтетата в чуждата паница, бягайте. Бягайте надалече, защото у такива хора отсъства светлина и вие не само, че не можете да им дадете (понеже тя не се предава, а се генерира), ами те ще вземат и вашата.

 
Когато лошите хора станат повече от добрите, настават времена като сегашните - нищоправци грачат в мрака и търсят светлина, а като намерят, изяждат я. Тези, дето нищо не умеят (освен да зяпат в телевизора), скачат срещу всички, дето нещо са постигнали. Цели армии от индивиди с отсъстваща душа гонят, хулят и забраняват духовните, щото да спрат най-сетне да ги заслепяват с блясъка си.

 
Демокрацията например е измислица на нищоправци, с която те са се надявали поне малко да се издигнат до можещите или пък тях да дръпнат надолу към дъното си, няма значение. Това е легализиран паразитизъм и илюзия за равенство, а е илюзия, понеже светлината и тъмнината просто няма как да са равни - те се изключват взаимно. Човекът с нулеви постижения няма същата стойност и същото право на мнение, както човекът с истински постижения. 

В природата не е като в интернет - там стойността и правото на каквото и да било трябва да се заслужат.

Тази война между съзиданието и разрушението сега не е нова и няма да е последна - води се от памтивека и всеки път, когато достигне краен предел, нещата се обръщат. И скоро пак ще се случи - тъмнината ще се пръсне навсякъде, от което ще се разреди, светлината ще остане в един-единствен лъч и силата ѝ ще се концентрира, и хоп!, посоката ще се смени. Което някак ми напомня за следните думи на Мартин Лутър Кинг:

“Да се отвръща на омразата с омраза прави омразата по-силна и добавя по-дълбок мрак към и без това беззвездното небе. Мракът не може да се разсее с още мрак - на това е способна само светлината. Омразата не може да се прогони с още омраза - на това е способна само любовта. От омразата се ражда нова омраза, насилието ражда още насилие, а непримиримостта предизвиква още непримиримост в една нескончаема спирала на разрушение”.
Край на съботната литургия.

---

от тук: settaya.bratt