а в това да не трябва да прави това, което не иска.“
– Жан-Жак Русо
неделя, 13 февруари 2022 г.
петък, 4 февруари 2022 г.
В моите паралелки има минимум насилие и ще ви кажа защо - ние просто не ги оставяме със свободно време. Цялата тази енергия впрягаме в творчество, когато имахме нормален учебен процес. Люти врагове станаха чудесни приятели, защото правехме заедно спектакли, сцени с бойни изкуства, танци, песни или рисуване. Всеки бе впряган според способностите си и съвместният труд ги сближаваше по уникален начин.
сряда, 2 февруари 2022 г.
Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.
Творецът е създател. Паразитът е крадец.
Творецът живее заради своята работа. Той няма нужда от други хора. Неговата първостепенна цел е вътре в самия него.
Паразитът живее живот втора употреба. Той има нужда от другите. Другите се превръщат в негов първостепенен мотив.
Творецът има нужда на първо място от независимост. Мислещият разум не може да работи под никаква форма на принуда. Той не може да бъде обуздаван, жертван или подчиняван на каквито и да е съображения. Той изисква пълна независимост на действието и мотива. За твореца всички отношения с хора са второстепенни.
Посредственият човек има нужда на първо място да си осигури връзки с хората, които да го „хранят“. За него отношенията с хората имат първостепенно значение. Той твърди, че човекът съществува, за да служи на другите. Той проповядва алтруизъм.
АЛТРУИЗМЪТ Е ДОКТРИНА, КОЯТО ИЗИСКВА ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗА ДРУГИТЕ И ДА ПОСТАВЯ ДРУГИТЕ НАД СЕБЕ СИ.
На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ.
Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма.
Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.
На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява.
Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът – да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си.
И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал, под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива.
Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота.
ИЗБОРЪТ НЕ Е МЕЖДУ САМОЖЕРТВА И ГОСПОДСТВО.
ИЗБОРЪТ Е МЕЖДУ НЕЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМОСТ.
Между принципите на твореца и принципите на посредствения човек.
Принципите на твореца се опират върху нуждите на мислещия разум, позволяващ на човека да оцелява.
Принципите на посредствения човек се градят върху нуждите на разум, неспособен да оцелява.
Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора.
Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо. Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.
Но на хората се натрапва, че посредствените личности – тирани, императори, диктатори – са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.
Творецът е създател. Паразитът е крадец.
Творецът живее заради своята работа. Той няма нужда от други хора. Неговата първостепенна цел е вътре в самия него.
Паразитът живее живот втора употреба. Той има нужда от другите. Другите се превръщат в негов първостепенен мотив.
Творецът има нужда на първо място от независимост. Мислещият разум не може да работи под никаква форма на принуда. Той не може да бъде обуздаван, жертван или подчиняван на каквито и да е съображения. Той изисква пълна независимост на действието и мотива. За твореца всички отношения с хора са второстепенни.
Посредственият човек има нужда на първо място да си осигури връзки с хората, които да го „хранят“. За него отношенията с хората имат първостепенно значение. Той твърди, че човекът съществува, за да служи на другите. Той проповядва алтруизъм.
АЛТРУИЗМЪТ Е ДОКТРИНА, КОЯТО ИЗИСКВА ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗА ДРУГИТЕ И ДА ПОСТАВЯ ДРУГИТЕ НАД СЕБЕ СИ.
На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ.
Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма.
Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.
На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява.
Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът – да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си.
И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал, под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива.
Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота.
ИЗБОРЪТ НЕ Е МЕЖДУ САМОЖЕРТВА И ГОСПОДСТВО.
ИЗБОРЪТ Е МЕЖДУ НЕЗАВИСИМОСТ И ЗАВИСИМОСТ.
Между принципите на твореца и принципите на посредствения човек.
Принципите на твореца се опират върху нуждите на мислещия разум, позволяващ на човека да оцелява.
Принципите на посредствения човек се градят върху нуждите на разум, неспособен да оцелява.
Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора.
Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо. Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.
Но на хората се натрапва, че посредствените личности – тирани, императори, диктатори – са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.
От самото начало на историята двамата противници се изправили един срещу друг: творецът и посредственият човек. Щом първобитният творец изобретил колелото, първобитният посредствен човек реагирал, като изобретил алтруизма.
Творецът – отричан, отхвърлян, преследван и експлоатиран – не се отказвал, продължавал напред и отдавал енергията си за развитието на цялото човечество.
Посредственият човек само пречел на този процес. Този двубой има още едно име: индивидът срещу колектива.
„ОБЩОТО БЛАГО“ НА КОЛЕКТИВА – РАСА, КЛАСА ИЛИ ДЪРЖАВА – Е ПРЕТЕКСТ И ОПРАВДАНИЕ НА ВСЯКА ТИРАНИЯ, НАЛАГАНА НАД ХОРАТА.
ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА В ИСТОРИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ В ИМЕТО НА АЛТРУИСТИЧЕН МОТИВ.
Цивилизацията е напредък към общество с неприкосновен личен живот.
Дивакът прекарва целия си живот заедно със себеподобните и съществуването му се подчинява на законите на племето.
Цивилизацията е процес на освобождаване на човека от другите хора.
Творецът – отричан, отхвърлян, преследван и експлоатиран – не се отказвал, продължавал напред и отдавал енергията си за развитието на цялото човечество.
Посредственият човек само пречел на този процес. Този двубой има още едно име: индивидът срещу колектива.
„ОБЩОТО БЛАГО“ НА КОЛЕКТИВА – РАСА, КЛАСА ИЛИ ДЪРЖАВА – Е ПРЕТЕКСТ И ОПРАВДАНИЕ НА ВСЯКА ТИРАНИЯ, НАЛАГАНА НАД ХОРАТА.
ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА В ИСТОРИЯТА СА ИЗВЪРШЕНИ В ИМЕТО НА АЛТРУИСТИЧЕН МОТИВ.
Цивилизацията е напредък към общество с неприкосновен личен живот.
Дивакът прекарва целия си живот заедно със себеподобните и съществуването му се подчинява на законите на племето.
Цивилизацията е процес на освобождаване на човека от другите хора.
НЕ ПРИЗНАВАМ НИКАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ХОРАТА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЕДНО: ДА ЗАЧИТАМ СВОБОДАТА ИМ И ДА НЯМАМ НИЩО ОБЩО С ОБЩЕСТВО ОТ РОБИ.
---
из „Изворът“, 1943
Айн Ранд
из „Изворът“, 1943
Айн Ранд
Човекът може да оцелее само чрез разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие. Животните си осигуряват храна със сила.
Човекът няма нокти, бивни, рога, няма груба мускулна сила. Той трябва да засее храната си или да си я набави с лов. За да засее, има нужда от мисловен процес. За да ловува, има нужда от оръжия, а за да изкове оръжията – от мисловен процес.
От най-всекидневните неща до най-висшата религиозна абстракция, от колелото до небостъргача, всичко, което сме ние, всичко, което притежаваме, произтича от едно единствено качество на човека – функцията на мислещия разум.
Но разумът е присъщ на индивида. Няма такова нещо като колективен ум. Няма такова нещо като колективна мисъл. Съгласието, постигнато от група хора, е само компромис или средно аритметично от много индивидуални мисли. То е вторично следствие.
Първостепенното действие – мисловният процес – се извършва от отделния човек.
Човекът няма нокти, бивни, рога, няма груба мускулна сила. Той трябва да засее храната си или да си я набави с лов. За да засее, има нужда от мисловен процес. За да ловува, има нужда от оръжия, а за да изкове оръжията – от мисловен процес.
От най-всекидневните неща до най-висшата религиозна абстракция, от колелото до небостъргача, всичко, което сме ние, всичко, което притежаваме, произтича от едно единствено качество на човека – функцията на мислещия разум.
Но разумът е присъщ на индивида. Няма такова нещо като колективен ум. Няма такова нещо като колективна мисъл. Съгласието, постигнато от група хора, е само компромис или средно аритметично от много индивидуални мисли. То е вторично следствие.
Първостепенното действие – мисловният процес – се извършва от отделния човек.
---
Айн Ранд
Абонамент за:
Публикации (Atom)