Явор Ганчев

Непрекъснато слушам "институциите това, институциите онова" и не мога да се отърва от чувството, че сме като деца от детската, които обсъждат секса.

Това, което наричаме "институции", е социалната прослойка, която се занимава с управление по занятие. Хората от тази прослойка изповядват следните убеждения:
- че "институциите" имат правото (моралното и юридическото) да ти казват какво да правиш,
- че, следователно, работата им (като представители на "институциите") се състои в това да ти казват какво да правиш, и
- че те са способни да преценяват всичко по отношение на всеки друг, естествено за негово добро, но винаги "в обществен интерес". Тази способност не се подлага на съмнение, защото е общочовешка и е достатъчно само да си част от "институциите", за да я упражняваш на практика.


От другата страна имаме много хора, които приемат поведението на представителите на "институциите" за естествено, защото споделят същите убеждения. Ако ги питаш, ще ти цитират (може и на латински) "лош закон, но закон" - защото са убедени, че дефиницията на "закон" е "думата на този, който упражнява официалната власт". Те се подчиняват (с мрънкане, и привидно, това няма значение) на управляващите и мразят тези, които поставят под въпрос правото на управляващите да им казват какво да правят, защото "това не е свобода, а слободия" и "трябва да се спазват правилата, защото иначе ще настане анархия".

И за двете групи "гражданско общество" е общество, в което "правилата се спазват".

Комбинацията от произволни институционални глупости и безгръбначно гражданско поведение по правило произвежда разруха (морална и материална). Тук изниква нуждата от психологическа преработка - трябва да си обясним и да примирим противоречието между убежденията си (които няма как да са глупави, нали, защото самите ние сме умни) и резултата от прилагането им на практика. По-семплите се задоволяват с мразене на различни групи съграждани без власт (циганите, геювете, антиваксърите, велосипедистите и т.н.), и общо взето всеки, който "не спазва правилата". По-интелектуалните въздишат, че проблемът е, че "няма доверие в институциите", "обществото ни не е узряло" и "за съжаление нашата дисциплина не е като немската".

Сега... когато (ако)
1) достатъчно много хора от двете групи прочетат и разберат Основния закон (в който пише, че работата на институциите е да защитават правата (свободата) на всеки един, и евентуално се образоват що е "право", нали)
2) "институциите" се съгласят (или бъдат принудени") да го спазват
3) останалите откажат да се подчиняват на произволни глупости, изходени от случаен преял с власт посредствен глупак...

Тогава може да си говорим за "институции", без да изглеждаме нелепо.

***

https://www.facebook.com/Yavor.Ganchev.dm/posts/2809698932482582