Задължително ли е да работим за заплата?

"- Това е проблемът. Мисленето за заплата като цяло. Мисленето за наемен труд и фиксирано възнаграждение."

"- Има житейски ситуации, в които се налага да се концентрираме към оцеляване, тогава как избягваме мисленето за фиксирано възнаграждение?"

Лиляна Георгиева - Разбирам добре, често срещано е, преживявала съм го и аз. 

Бих предложила няколко стъпки: работиш за оцеляване и работиш с нагласите си, за да може в един момент да видиш и други възможности, паралелно с това развиваш тези умения като хоби и споделяш с хората около теб творбите си. 

Ако работата за оцеляване е тотално извън интересите ти, намираш нещо малко по-смислено, макар и компромисно. 

Търсиш себеподобни, които са постигнали повече с подобни умения, в България, за да няма оправдания, че са в по-добра среда, изучаваш какво мислят и правят те, което ти не правиш и не мислиш. 

Работиш над ограничаващите си убеждения, над начина си на мислене, както и над развиване на уменията си. Споделяш ги със света, колкото и малко да са, като съчетаваш с всички други задачки и роли в живота ти (да, много е трудно). 

В един момент се е появила вяра, появили са се хора, които оценяват труда ти, появила се е смелост да погледнеш извън ограниченията на мисленето ти. 

Говоря от личен опит и опит с десетки хора, направили същото в България, не според книги и учебници на 'гурута', непознаващи реалността. Дано съм била полезна. Успех и вяра!