"- Това е проблемът. Мисленето за заплата като цяло. Мисленето за наемен труд и фиксирано възнаграждение."
Лиляна Георгиева - Разбирам добре, често срещано е, преживявала съм го и аз.
Бих предложила няколко стъпки: работиш за оцеляване и работиш с нагласите си, за да може в един момент да видиш и други възможности, паралелно с това развиваш тези умения като хоби и споделяш с хората около теб творбите си.
Ако работата за оцеляване е тотално извън интересите ти, намираш нещо малко по-смислено, макар и компромисно.
Търсиш себеподобни, които са постигнали повече с подобни умения, в България, за да няма оправдания, че са в по-добра среда, изучаваш какво мислят и правят те, което ти не правиш и не мислиш.
Работиш над ограничаващите си убеждения, над начина си на мислене, както и над развиване на уменията си. Споделяш ги със света, колкото и малко да са, като съчетаваш с всички други задачки и роли в живота ти (да, много е трудно).
В един момент се е появила вяра, появили са се хора, които оценяват труда ти, появила се е смелост да погледнеш извън ограниченията на мисленето ти.
Говоря от личен опит и опит с десетки хора, направили същото в България, не според книги и учебници на 'гурута', непознаващи реалността. Дано съм била полезна. Успех и вяра!
Няма коментари:
Публикуване на коментар