Една мъдра жена на времето ми беше рекла:

„Памет и магия не могат да изчезнат. Сили са туй. Те само изтичат под камъните. Ако един род е късопаметен или се е разпилял, рано или късно ще се пръкне издънка, която да даде нов живот. Ще се яви някой млад, който ще изпита потреба да си чуе Корена. И ще има сърце и душа да го чуе. И цялата сила ще прелее в него от Корена. Може да са други думите, но Паметта ще е в тях. Такъв, ако реши да си прави наричане на детето, няма нужда да вика старите. Не бива да я пилее тая сила по старо безхаберие. Требе да си събере неговите хора – приятели ли, спътник ли в живота, някой, дето му е близък на вярата и на огъня. И да си направи обреда с тях. Двама да са – пак стигат!
Тогаз той ще стане Стопанин на новата издънка и ще я предаде тая сила на рожбата си! И онуй старото, дето е поизсъхнало, пак ще засуче от земята и пак ще се възроди!
И ще го подпре новото, за да тръгне право към Слънцето...”

Розмари Де Мео

ОТ ТУК