Аз буки, веди глаголати!

Българската азбука е всъщност РАЗКАЗ:

"„Аз буки, веди глаголати! добро ест живети дзело земля! иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! ук, фрът, хер! от! ща чръв! ци ша! еръ, ер, ери! ет! ен он! йен йон! юс! ят!”

Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: 

„Помни буквите, учи да говориш! добре е да живееш здраво на земята! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо! нагоре всеки да лети! върви! избягвай червея! покорявай висотите! ти мъж, ти юноша, вие хора! човече! с ум и разум! във вярна посока и с ясно съзнание! напред! слава!“.

Аз зная буквите и животът със знанието е добър…ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..."

Една мъдра жена на времето ми беше рекла:

„Памет и магия не могат да изчезнат. Сили са туй. Те само изтичат под камъните. Ако един род е късопаметен или се е разпилял, рано или късно ще се пръкне издънка, която да даде нов живот. Ще се яви някой млад, който ще изпита потреба да си чуе Корена. И ще има сърце и душа да го чуе. И цялата сила ще прелее в него от Корена. Може да са други думите, но Паметта ще е в тях. Такъв, ако реши да си прави наричане на детето, няма нужда да вика старите. Не бива да я пилее тая сила по старо безхаберие. Требе да си събере неговите хора – приятели ли, спътник ли в живота, някой, дето му е близък на вярата и на огъня. И да си направи обреда с тях. Двама да са – пак стигат!
Тогаз той ще стане Стопанин на новата издънка и ще я предаде тая сила на рожбата си! И онуй старото, дето е поизсъхнало, пак ще засуче от земята и пак ще се възроди!
И ще го подпре новото, за да тръгне право към Слънцето...”

Розмари Де Мео

ОТ ТУК