Винаги беше твърдял, че паниката е най-доброто средство за самосъхранение;
далеч назад в историята, се казваше в теорията му, хората изправени пред кривозъбите праисторически тигри, биха могли много просто да се разделят на такива, които са се паникьосвали и такива, които са оставали, казвайки: " Какъв великолепен звяр!" и " Пис, пис, котенце".
Ринсуинд
Света на Диска
Отворих го и ме плисна в лицето, в гърдите, чак до душата, студеният и сладостен лъх на нощта.
Искаш ли да видиш, какво има да ти каже Вселената?
петък, 3 юни 2011 г.
Така че огънят и последвалото го наводнение, което доунищожи всичко, останало неизгоряло и освен това прибави един изключителен зловонен лъх към проблемите на оцелелите, не сложиха края на града.
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие - саламандър в безкрайната му история.
Анкх-Морпорк
Света на Диска
Личността накрая достига до осъзнаването на факта, че духовното търсене на Истината никога не може да се извърши в света `там отвън` или в небесата `там горе` - колкото и чисти да са подбудите, колкото и искрено да е желанието, колкото и упорит и храбър да е търсещият.
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
Това търсене е достъпно само отвътре.
В Делфийският Храм в Елада - Човече, познай себе си
По стените и тавана беше окачена толкова жива зеленина, че помещението приличаше на същинска горичка; отвред блестяха лъскави зрънца. Твърдите листа на бодлива зеленика, имел и бръшлян отразяваха светлината, сякаш там бяха разпръснати множество малки огледалца; а към комина се извиваха с гръмогласен рев такива пламъци, каквито това обикновено мъждукащо огнище ...не бе познавало...на много, много отминали зими.
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Отрупани на пода и образуващи нещо като трон, се виждаха пуйки, гъски, дивеч, домашни птици, пача, големи парчета месо, прасета-сукалчета, дълги венци от суджуци, коледни пирожки със стафиди и смокини, сливови пудинги, качета със стриди, парещи кестени, червенобузести ябълки, сочни портокали, сладки ароматични круши, огромни богоявленски кейкове и кипящи съдове с пунш, които обвиваха стаята с уханната си пара. Отпуснал се свободно на това седалище, се виждаше един развеселен гигант, да ти е драго да го гледаш; в ръката си държеше грейнал факел, наподобяващ по форма рога на изобилието...
...венец от имел, от който тук-там се провесваха бляскави ледени шушулки. Тъмнокафявите му къдри бяха дълги и падаха свободно; така свободни като приветливото му лице, искрящите му очи, отворената му ръка, веселия му глас, непринуденото му държане и излъчващата се от него радостна атмосфера...
...огънят, аленият блясък, нощният час;
...Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени...
...Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук...
...имаше купища едри лешници, мъхести и кафяви, припомнящи с уханието си за отдавнашни разходки в гората и за приятно шумолене на сухи листа, в които краката ти са потънали до глезените, имаше ябълки за печене от Норфък, тантурести и смугли, които правеха жълтия цвят на портокалите и лимоните да изпъква и с насъбраната си тъй накуп сочност настойчиво умоляваха и подканваха хората да ги отнесат у дома в книжни кесии и да ги изядат след вечеря.
Чарлз Дикенс
Коледна песен
Ние дойдохме от Каладън - планета рай за нашата раса.
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
На Каладън не беше потребно да създаваме рай за тялото и рай за душата - та нали виждахме действителността, която ни заобикаляше.
И цената, която платихме, бе цената, която хората винаги са плащали, за да получат рая в този живот - станахме мекушави, загубихме своя живец, своята якост, сила и пъргавина.
из "Муад`Диб: Разговори"
Дюн
Абонамент за:
Публикации (Atom)