Когато наближиха женските отделения, Лан изведнъж го сряза:
— Котка, пресичаща площада!
Стреснат, Ранд инстинктивно възприе стойката, на която го бяха научили — с изпънат гръб, но напълно отпуснати мускули, сякаш бе увиснал на жица от темето надолу. Походката беше небрежно отпусната, почти арогантна. Отпусната външно; отвътре съвсем не се чувстваше отпуснат. Нямаше време да се чуди какво прави. Завиха по последния коридор в крак един с друг.
---
"Великият Лов"
Робърт Джордън
Колелото на Времето
